Отново вдишвам топлия ти смях
и с погледа си пак ме запленяваш,
забравил, че да гледам в теб е грях,
че не веднъж с очи ме вкаменяваш.
Забравил, че лицето ти за мен ...
Без да съм те виждал, те рисувам.
Никога не съм те срещал, а бленувам.
Устните ти не усещал - ги жадувам.
И - дори когато не спя - теб сънувам.
Погледът ти кожата ми гали. ...
Жена-огнище мислите ми стъква
и лумват в мене мъжките мечти,
езиче полудяло се промъква
в съня ми и разпалващо трепти...
И клоните на моето желание ...
Слънцето опъна тънки струни
и грифа си пролетно настрои,
с морето къдрокосо се целуна,
преди да изиграе светлата си роля.
Вятърът за миг прочисти саксофона ...
Последна си тръгва страстта,
понесла безкрая в очите ти.
Животът ни с теб снове чудеса,
потръпващи, светещи в дните ни.
Не, няма какво да ни спре - ...
Аз съм това, което забравяш,
аз съм това, от което се криеш.
Аз съм това, което премълчаваш,
в болката ще ме откриеш.
С нокти хищни раздирам сърцето, ...
В трудните моменти никога не го оставих,
но сега съжалявам, че не го направих.
Защото, ако сега зависеше от мен,
той щеше отдавна да е заменен.
Но доста често се случва сърцето да те мами, ...
От много време пиша ти това писмо
и пращам го в годината поне веднъж,
но всеки път то ми бива връщано.
И сега си знам - ще се случи същото.
На износения вече жълтеникав плик ...
> ... Черната композиционна решетка ("black grid") в безкрайно самотните абстрактни картини, не - вселени, на холандеца Пит Мондриан е всемогъща именно заради това, че покрива всичко и се врязва във всичко, а същевременно линиите ù не се докосват навсякъде до края на платното. Там, както и в живота, ...
Аз се завръщам - дрипава блудница,
къде ли не бродих - разблудна безсънница,
но ето ме вкъщи, у мене, в плътта ми
и, простете, но никак не тежите на съвестта ми.
Грабех и влачех, твърдях, че обичам, ...
Във съня си рисувам очите ти, мамо.
Помниш ли, купи ми цветни боички.
Във палитрата цветна взира се дядо.
Баба ме гледа. А пък аз съм самичка.
Все не стига синьото да ги довърша. ...
"И накрая най-свидното -
подарявам ти себе си!"
Благодаря на Румяна Пелова (rumpel )
Не, не искам да съм ничий подарък.
Едва ли някой ме е заслужил... ...
Моля те... Седни и ме изслушай.
Трябва да се запознаеш с мойто ''аз''.
Не искам повече да се преструвам.
Ще махна маската. Поне за час.
И тогава няма да е там. ...
Ако някога останеш сам
Ако някога останеш сам – отвори очи,
погледни дълбоко твоята душа.
Чуй и разбери самотата как ечи,
недей и никъде все още я изпраща. ...