Родени сме във бедност, в нищета растяхме,
ала кипяхме от енергия и младост.
Животът беше труден, ний с весла гребяхме
и порехме вълните в безгрижие и радост.
Годините текат - не знаехме умора ...
Посвещавам на творците от сайт Откровения, които ми показаха благородството си и осветиха мрачините на душата ми в онази неделно-безпределна нощ (18 юни).
Вечер юнска, вечер морна
или безпределна нощ -
първи път събра на Горна
поетичния разкош. ...
Изгаря утробата – нестинарска жарава,
а е празно, по-празно от смърт е дори,
поглед угаснал в сòлници черни заравяш –
нероденият ден от солта по-малко кърви.
Безгласно надвикваш монотонни камбани, ...
Виновно те обичам с вдигната глава,
без срам порочни мисли си редя,
не е грях, но аз безумно те желая
в най-греховния свят на любовта.
Дали да те изпия до последна капка ...
Обичам те
♥Мислите ми взе! Сърцето ми открадна!♥
♥Душата ми разби и ме остави самотна!♥
♥Сълза по сълза върху лицето ми се стичат!♥
♥Липсваш ми, мило, и няма да спра да те обичам!♥
Забързано време пред нас се изнизва.
Отворени двери затварят се в миг.
А ние стоим и се чудим на жегата -
през зимните нощи ще ни трябва, нали?
Потим се и бързаме, ...
Ако някога си тръгнеш ненадейно,
на прага няма да ме видиш да заплача,
ще се усмихна, ще помахам за последно,
а ти ще кажеш: "Сбогом!" - и ще се изгубиш в здрача!
От мене няма ти да чуеш клетвите прощални, ...
Дисциплината е обяснена като ,,чуждо рамо’’.
Самодисциплината я няма.
Често обясненото остава неразбрано.
Брегът на истината винаги е каменист.
И по него няма разпилени пясъчни мъниста – ...
Стихът си тръгва някак изведнъж,
като море, което се отдръпва.
По каменистото му дъно мре
забавилата се да се завърне
блестяща риба. Гнил планктон - ...
Ще позволиш ли да те нарисувам,
да те извая, в стих да те опиша...
И биенето на сърцето ти да чувам,
по теб душата плахо да въздиша.
Да те докосна ще ми разрешиш ли? ...
Земята разплете си буйната, дива коса
и с нея зави планини, равнини и ливади -
лечебни треви, благи билки, уханни цветя.
Под слънцето огнено в извора лумнаха клади.
Посрещнах трептящия изгрев сред капки роса, ...
Сърце, поне веднъж си замълчи!
Не ти ли стигна всичката обида?
Мъжете - равнозначност на лъжи,
когато им омръзне, си отиват.
Само вятърът препуска във нощта ...
Полунощ е... А погледът рее в звездите...
Усещах кожата, мириса - на косите...
До мене, в леглото, любовта ми лежеше - заспала...
Колко време се търсят душите след залез?
Прегърнах я, силно... Сякаш ще бяга... ...
ЛИПСА
Как хубаво е, когато си до мен,
да бъдеш с мен без никакъв проблем.
Да те докосна, да те целуна, пак с мен
да бъдеш ти и да сме заедно без никакви сълзи. ...
Дълго във небето птиците кръжаха,
може би на бурята предвестник;
всички слънчеви мечти за миг умряха,
даже и за мене неизвестни.
Дълго гледах тези птици черни, ...