Poetry by contemporary authors

254.5K results

Наричане 🇧🇬

Остави ме, незнайнико,
не обричай нощта,
с твоя дъх и стенание,
с тази гузна душа.
Зад прозорците тъмни ...
1.1K 11

Живот 🇧🇬

В омагьосания кръговрат на дните се въртим,
унесени от тъжен ритъм.
Различни чувства в себе си таим,
не знаем да се пазим или да горим.
Понякога устремено крачим все напред, ...
1K 1

Ти и аз (хороскоп) 🇧🇬

Аз съм зодия "Везни" -
претеглям, преценявам,
доверието си сляпо не давам...
Ти си истински "Лъв" -
искаш винаги да си пръв. ...
1.2K 3

***(томùя) 🇧🇬

Изрязах Го.
Изтръгнах щипките Му.
Преди време.
Днес не е
мястото Му празно, ...
2.1K 22

История 🇧🇬

История
Дните се вливат в годините -
неспирна река,
отнася ги вечното време.
Вятърът, сменящ ...
765 8

Сто години дъжд 🇧🇬

Навън е дъжд от цели сто лета
и сто лета земята няма дъно.
Водата ураганно връхлетя
и плът, и сетива до край опъна.
Затвори ни, усука ни във сноп. ...
1.6K 30

Доброта 🇧🇬

Потънали в скодоумие
и повсъвместна суета,
забравяме за туй най-ценно
дарование, наречено човешка доброта.
Защото претеглено на везните ...
910 1

Мълчалив 🇧🇬

Тишината ми с белия лист
е без линии,
чисто бяла, мълчана тъга.
Не докоснат с перо,
а със скъсана струна ...
1.1K 8

Мокри обувки завинаги 🇧🇬

Историята ни, в обувките на пролетта,
тътрузи токчета като пияна блудница.
Една невзрачна е и хлипа жалка под дъжда
с лилавите очи на ронещи се люляци.
Забравила е теб във някой тъпкан с хора бар, ...
1.4K 15

В мен си 🇧🇬

Ще посрещам зората
и ще тичам в полето,
ще откъсвам цветя
и ще дишам небето.
Ще рисувам дъга, ...
1.5K 3

Кутия с форма на сърце 🇧🇬

В кутия с форма на сърце
заключих всички болки и тъги
и пожълтяла снимка с твоето лице,
която някога ти ми подари.
И хиляди измачкани листи, ...
975 3

Плачеш ли, Любов? 🇧🇬

ПЛАЧЕШ ЛИ, ЛЮБОВ?
Плачеш ли, Любов?
Нима си тъжна?!
Ти, която раняваш сърца?
Ти, която си безмилостно жестока? ...
833

Да те съблека... 🇧🇬

Влизам... Оставям вратата отключена.
Хвърлям палтото и нахълтвам с обувките.
Късно е вече да бъда научена,
късно е да използвам преструвките...
Уморих се да бъда облечена! ...
1.5K 3

Хора 🇧🇬

Хора
Виждам хора в шарките на плочките
и между листата на дърветата;
виждам им лицата и във точките,
бляскащи по тъмно по небетата. ...
1.2K 2

Да чакаш 🇧🇬

ДА ЧАКАШ
Закъсняла ли съм, или подраних?
Май навреме се родих,
а дълго, дълго чаках,
та и закъснях затуй... ...
1.1K

Празната стая 🇧🇬

Празна стая, следи по стената
от рамки и гвоздеи - счупени мисли,
няма минало; с призрачно тяло
се бори за спомен едно огледало.
"Спирка на времето" - шепне душата, ...
730 1

Такава любов 🇧🇬

Не те обичам с такава любов
да ми обърне света наобратно...
Да се събудя без тебе отново,
да се намразя и да затръшна вратата,
да крия от целия свят, че съм твоя ...
1.1K 2

* * * 🇧🇬

Сам със себе си
тишина голяма
сам във себе си
по-прекрасно няма
Завинаги си сам ...
612 1

Твоята любов 🇧🇬

"И събирам, раздавам, дори не броя
своите срещи в града милионен.
Аз вървя, за да търся в теб любовта,
любовта, без която не можем..."
Сърцето ти ...
1.4K 6

* * * 🇧🇬

Бял лист - пустиня,
буквите като мираж;
думите са кладенци сухи,
а стиховете - оазис сред дюните...
923

Ако си иде 🇧🇬

Страх ме е, ако любовта
си отиде, аз да не мога
да отпусна доверчиво глава,
да изгарям на очите ти в огъня...
Или да не мога, свела очи, ...
953 3

Любовна страст 🇧🇬

какво са
300 километра
за страстта
невидими ръце
на мисълта ...
1.6K 7

Накъдето ме отвее вятърът 🇧🇬

Тогава аз бях цвете, напъпило през пролетта.
Под слънцето растящо, обляно в светлина.
На топъл дъжд се радвах, но и тежки бури преживях.
Танцувах често с вятъра, но и изтръгната от него бях.
Едвам бях разцъфтяла и исках дълго да крася света. ...
1.2K 3

Пристанище 🇧🇬

Аз съм тихо пристанище.
Ела!
Можеш да се връщаш
след тежки поражения,
след корабокрушения ...
617

Миг мой гневен 🇧🇬

Аз се плискам в мига като в бурно море,
уморена от диви прибои
и се моля - духът ми дано разбере
и изпрати ме в пристан спокоен.
Но бушува водата, не мисли да спре ...
1.4K 14

Събуди се 🇧🇬

Спи народът, в тая скрап положен.
Мълчи и търпи - хомота му е наложен.
Хайде, хора, събудете се - да се обединим.
Бъдещето сме ний, а младите хора само спим.
Обедини се, народе, стига мрънка. ...
1.1K 1 1

На Ани 🇧🇬

Ще се разлистят дърветата, ще разцъфтят.
Ще дойдат птичките в гнездото си.
Ще чуеш ли как малките ще зачуруликат?
Уханието на зюмбюлите ще сетиш ли?
Ще бъдем всички ние като птиците, ...
842 9

По пода провлачват се воали... 🇧🇬

И нещо тихо шумoли,
по пода провлачват се воали
и тежки рокли, с кринолин,
по стълби, полунощие застлали...
И тихи стъпки, коридор из коридор, ...
853 2

Някой ден 🇧🇬

Някой ден
Изгарящата нежност в очите ти,
по-гореща от пламъците на страстта,
тя е виновницата за белезите по врата ми,
онези сладки белези, припомнящи ми за слабостта. ...
1.3K 1

Oт ръцете ù капе отрова 🇧🇬

От ръцете ù капе отрова,
която банално е сладка,
и в своите розови устни
държи острие със опашка.
И нямо, и кухо я гледат, ...
1.2K 4

Когато сме в окови стегнати 🇧🇬

Дай ми страст, аз искам,
дори и светът да не ни обича.
Когато сме в окови стегнати,
нека плътта само говори.
И нека не сънуваме самотни, ...
730

Има неща, които не се забравят! 🇧🇬

Има неща, които никога няма да си простя.
Има неща, които разкъсват сърцето.
Има спомени, които изгарят паметта.
Има грешки, които напомнят за непростимото.
Има мигове, които напомнят за миналото, ...
2.8K 1

Той (посветено) 🇧🇬

Той живееше в свят, в който нямаше думи
и не чуваше сутрин - песента на деня,
но в сърцето си топло - под самотните струни
бе събрал със усмивка - обичта на света.
Той пристигаше късно - със надежда в очите ...
735 1

Едно сърце, свило се с пет сантиметра 🇧🇬

Губя те бързо, мила.
Губя те – не се надявам
на стихове ритуални.
Месеците изминават като
бързи попови лъжички. ...
1.3K 5

Сън 🇧🇬

Снощи те сънувах, мили.
Отново бяхме заедно.
Казах ти, че те обичам
и всичко си беше по старому.
Как хубаво бе да те прегръщам! ...
684

Местоимения 🇧🇬

Написах хиляди стихове,
за тебе, за „нас” и за „те”,
обичах по хиляди начини
и винаги вярвах във „Ще”
Пишех… ...
2.7K 2

Когато седнеш до мен 🇧🇬

Когато седнеш до мен
Всеки път, когато седнеш до мен
… не мога да сдържам думите си!
Искам да изкрещя в лицето ти
(силно, така че всички да ме чуят) ...
1.2K 1

Словокосие 🇧🇬

Окосени полягат уморените думи,
сини поляни делят ни.
791 6

Монолог на скитника 🇧🇬

Уморих се от пътища,
от хотелски стаи.
Имам само сънища,
красиви думи…
това е. ...
853 2

Тръбите 🇧🇬

> "... когато вечерта смирено гасне
> и тихи пазви тиха нощ разгръща
> да приласкае скръбни и нещастни."
>
>> Димчо Дебелянов ...
631