Преоткрих те… и пак безследно те загубих
в ръжта на минали от векове проклятия…
Отдадох себе си! На прага бях пред рухване!
… и пак със омалели длани ровех в пясъка…
Безмълвна… само дишах… за да не те прекърша. ...
Не те излъгах, че животът ми ще свърши -
там, дето свършва любовта ни само наша.
Не те излъгах, че душата ми ще се прекърши
от вятър силен и от буря хладна, страшна.
"Но ти си жива, хайде стига" - ще се усмихнеш със насмешка ...
На днешния ден Професорът щеше да навърши 77 год.
В следващия текст съм цитирала по памет и
подредила в определена последователност
негови изказвания. Те сами по себе си са поезия.
Авторството е негово, аз съм само оформителят. ...
Там - някъде, сред Тихия Океан -
събрани от реки и от морета,
милиардите боклуци на човека
се сбират в смъртоносна страшна сган...
И албатросите капачки и катран ...
Не съм за теб, не си за мен,
но любовта ни тъй е свята.
Копнеем се все повече от ден на ден
и преобръщаме един за друг земята.
Живееш в твоя свят и в моя аз, ...
жироскоп
Затварям се и се въртя във жироскопа,
равновесието търся с бясна скорост;
а спре ли, спира ми дъха, дори кръвта
и аз пропадам сякаш в пропаст. ...
Понякога съм тъжна, няма, понякога съм ручейна вода.
Земята ме попива цяла със своите искри и топлина.
Събуждам се, при теб оставам слънчево море с мечта.
Прегръщам те със ветровете - ти обсипваш ме със нежността.
И някак времето рисува самотен остров в твоите очи. ...
Ти си мисълта, с която заспивам,
Ти си утрото, с което се събуждам,
Ти си човекът, за когото ще се боря,
Ти си жената на моя живот,
Ти си моята усмивка, ...
"Историята често се повтаря.
Под слънцето ни няма нищо ново!
Ще минат векове – и църквата отново,
за да укрепва и разпалва вярата,
ще търси вещици – да ги изгаря!” ...
Приказка за златото и рибката
От дълго мятане в душевна суша,
не съумявах „мрежата” да хвана.
Врат да налея, да отпусна гуша,
оплел конците „октопод” да стана. ...
на Филип
Тази луда любов, от която липите разпукват
свойте малки цветчета със медено-жълт аромат,
калиграфски изписва по мен най-красивите букви
и изпълва сърцето ми с нежност, омая и цвят. ...
Зная очите ти- слънчеви бисери,
с тези зеници, побрали мечти.
Малките бръчици, толкова приказни
взели от залеза всички звезди.
Зная ръцете ти – луди светкавици ...
Не ме ревнувай от дъжда в косите,
когато теб те няма, той ме гали,
от песните на птиците долита
дарява ми мечтите си – корали…
От вятъра не ме ревнувай! Влюбен е ...
Без да съм стъпил на манежа талашен,
талашитеното настроение на жените повдигам.
И там, вътре, достигам,
дето никой скоро не е тарашил.
Понякога него играя, ...