> "Две неща ми трябват само на земята -
> любовта и свободата.
> За любовта бих отдал целия си живот,
> а за свободата ще пожертвам моята любов."
> ...
На масата сме. Ти и аз. И тя.
От месеци ни следва упорито.
Подмолно, без покана и цветя,
в сърцата ни прониква и не пита.
Как не разбра, че никой не я чака - ...
Душата ми преброди мрака.
Премина през реки от лунна жал.
И нейде с птиците самотни плака,
загърната във спомен закъснял.
Посрещна тя на изгрева покоя. ...
Не ме проклинай. Пътят ми се губи
из сенките индигови на мрака.
Аз може и да съм ужасно влюбен,
да знам, че нейде още ме очакваш...
но пък да помня, че съм бил и кръстен ...
Времето минава, а ти не си до мен,
минаха дни, месеци дори,
а аз за теб продължавам да роня сълза след сълза,
както в нашата първа събота.
Помня още как ме целуна, как ме прегърна за първи път, ...
И тази нощ - съзвездия и маски.
И скорости. И - на посоки воя.
А то приспива в мокрото опашка.
И бързо измълчава нещо свое.
И трие в двете лапички муцуна. ...
Той отдавна заглъхна – в шепа пръст отпечатан
и отдавна занити на прага ми залез
като тиха въздишка потече обратно
и разголва до късно душата си с вятъра…
… с бели нощи завинаги сплете косите ми ...
Предпочитам да си замълча
и тъгата в песен да превърна.
Твоят ден достатъчно горча.
Искам в него пак да се завърна.
Искам да ме срещнеш с поглед тих, ...
ЕДНОРОГ
Като самотен еднорог, лутащ се безцелно в тъмната гора,
така и моето сърце, когато ти не си до мен, потъва като във мъгла.
И сякаш този еднорог, вървейки, плаче със сълзи кристални,
в стремежа се да достигне теб, той пада в тез дълбоки ями кални. ...
СЛУГА НЕВЕРНИК
Боен рев, или смирен последен дъх в молитва,
какво остави ти след теб за утрешния ден,
по пътя намери ли, или не своята реликва?
Питаш ме от шепот носи ли се ехо, ...
По лицето ти пролет се стича
и клепачите нежност събират.
Ей такъв си готов за обичане.
Аз избирам - не с камък, а с лира
ще пристигна при теб, ще прегърна ...
Залязващо самотно слънце,
притихващ полъх в края на деня,
в премрежен миг донасят къс от вопъл,
роден в гласа на чакаща жена.
Зареян някъде в тъгата облак, ...
Обикнах те и беше безопасно,
понеже бях отвикнала да страдам.
И беше преболяло всяко място.
И беше оцеляла всяка вяра.
Обикнах те и нямаше потребност ...
Кръглата маса отдавна е мит
и рицари днес не се срещат.
Спи човекът, доволен и сит,
замаен и разглезен от вещи.
Излъскани думи са „Слава” и „Чест”, ...
Началото ми беше ти... и края.
На друг живот началото ми беше.
Как стигнахме до тук – не зная,
помня всяка дума, която ми шептеше.
Накара ме да се затворя в мене, ...
Дъждовните капки рисуват в листата
и тихо нашепват: „Ела!”
От водните струи блести светлината
и птици я галят с крила
Дъхът на дъжда пак е свеж и разлистен – ...
Колко минаха, майко, колко още остават?
Върволица от парещи, морни години,
лъкатушат пред себе си пак в надпревара,
като тягостен стих от закърпени рими.
Как не мога да смятам, от числа не разбирам! ...