Досадни са и този майски дъжд,
и хладината, от която тръпна!
Да може зимата да свърши изведнъж,
а пролетта– с лъчи да ме окъпва!
Могъл бих с обич светла да напиша ...
Отгледай си една любов, несретнико.
Не питай разчертаните си длани,
те няма да ти кажат как ще стане.
И не търси във оксфордския речник,
там няма дефиниция за тебе; ...
Защо не мога в душата си да ровя,
да извадя всичко, което искам, и да го заровя.
Защо не мога сърцето си да изтръгна,
да го хвърля в морето и без него да си тръгна.
Как спомени от главата да изтрия, ...
Любовта на ветераните
Всяко утро пристига, присяда до тях
на скамейката малка във парка,
приласкава ги нежно и целува ги с плах,
ученически усет за мярка. ...
Вървя по павета - стъпвам напето,
влизам в приказен свят -
при Ваня - Маркони има бонбони,
дори кафе с шоколад.
Звънче на вратата, роял по средата, ...
Ще запалиш слънцето, ще замразиш леда,
ще олекнат облаците, ще осветиш деня.
Ще помрачиш небето в дванайсет през нощта,
ще запалиш огъня и ще мърсиш калта.
Ще гледаш през очите си, ще слушаш всеки звук, ...
Небето лисна пълните си стомни
и над света притихнал се изля.
В такава нощ дори дъждът се помни -
когато си отива любовта.
Когато си отиде любовта, ...
Копнеж...
по непознатата вселена,
привличане неземно и различно.
Мъжът съм аз - Жената ти, но ролите ни не типични,
сценарият е пак объркан, налагат се промени ...
Понякога се ровя във кашоните,
прашлясващи под старото легло;
играя си с на влакчето вагоните
и търся нещо, но не знам какво.
Разресвам пак на куклите косите ...
«Стара е» - казват. «Стара е!»
И се подсмихват, презрително доволни.
... Но когато край тях «Старата» минава,
стегнато ù се усмихват, подмолни.
«Стара е.» «Виж я, едва се влачи!» ...
Останал сам, отново някъде политам,
прегръщам аз живота с обич без сълзи.
По пътя срещам те, човече, и те питам,
мислиш, че опасност душата ти грози.
Почуствай, че сърцето в ритъм ти пулсира, ...
Все там сред звездите живее поетът
във одежда от дрипава синева,
подрънкат във джоба му, вместо монети,
две-три парчета изгоряла луна.
Неуморно строи от камари куплети ...
До мъж никога не бях видяна усмихната -
сякаш бях от любовта вечно отритната...
Но срещна ме един купидон
и с радост ме заведе в своя дом.
Разказа ми какво е любовта - ...
... дългото ехо на непредвидимостта...
А исках да съм детелина.
Да ме съзреш в полето островърхо.
В сълза новородена да ме има.
Навярно в друг Живот... ...
За теб, Любов, дълго се молих,
но нямах време да стоя на колене,
защото не спирах, по пътища бродих,
усещах, че и ти вървеше към мене...
Толкова време, не с дни, а с години, ...
Единтвена моя, любовна писалка,
аз казвам ти сбогом, краят почука,
обичта ми, много барут и запалка...
любовта ми вече спря да бълбука...
Нови пътеки пред себе си виждам ...