Poetry by contemporary authors
Кокиче 🇧🇬
как главичка си свило.
Колко много те харесвам
и с много трепет те очаквам.
Ти, кокиченце малко и красиво, ...
Моя 🇧🇬
*"моята умна красавица"**
**"моята красавица умна"
1. Кръв,
това си ти, ...
Празен съд 🇧🇬
да бъде напълнен" из филма "Сибирският бръснар"
на Никита Михалков
Човешкият живот е празен съд.
Да го напълним със любов и вярност, ...
На обич ме учиш 🇧🇬
на Антония
Приятелки – много, но нямах сестра;
от Горе ме гледаха двете ми баби;
и мама не беше със мен тъй добра, ...
Бетон – из цикъла "Малка средновековна пластика" 🇧🇬
от бетон е натежало:
раснат сгради "звездочели"
на комплекси и хотели!
Имаше простор и дюни! ...
Сенките на нашите непростени грехове 🇧🇬
Над разпилените във гроба общ нозе
капаните поставя ловецът на сълзи,
с наслада къса крехките криле
на давещи се в блатото души - ...
Мама 🇧🇬
който идваше отвън...
Шум от врата
на лъскава кола!
Изтичах Аз навън... ...
Страничен наблюдател 🇧🇬
ни разделят и събират.
Седнала във мрака на нощта,
в чашата ми болка се налива.
Тежест, умора и дълга самота ...
Аз те обичам 🇧🇬
и най ти се плаче,
и студеното
пари
и връща дъха ти ...
Да те има 🇧🇬
Ето, че пак си до мене, приятелко.
Пак си до мене, любима.
Как съм щастлив, че отново сме заедно.
Как съм щастлив, че те има. ...
Зимна приказка 🇧🇬
Бяла зимна и снежна картина -
като бяла болнична стая.
Стои пред мен лист бяла хартия,
а какво да пиша - не зная. ...
Съдбовен път 🇧🇬
И за миг зърна падаща звезда на твоята съдба.
Нощта е тиха, дори щурци мълчат.
Бродиш като дух из тъмните улици на града.
Вятър повява нежно твоята коса, ...
Почти е приказка, почти не е... 🇧🇬
се промени на приказката смисълът.
Юнак, наивен до жертвоготовност,
се осмелил ламята да обижда...
И даже позволил си с остра сабя ...
Страст 🇧🇬
за мен готов,
да се потопим в
океана от любов?
Да съберем двете ...