А погледът ти запрепуска в залеза
да нарисува миг преди нощта
да се разсипе на звезди по пясъка.
И слънцето в зениците ти спря.
Събрах света ни нежно в глътка въздух ...
Замина лятото и спомени остави
да тлеят вечно в моето сърце,
дори и птичката за песента забрави,
изплашена от бясното небе.
Искрите във очите избледняха, ...
Казват мъдреците древни,
огнено вълшебство е любовта,
дъщеря на вятъра и цветната дъга,
с бял огън звънливо преражда света.
Тя е птица волна, с непокорни крила, ...
В Р Е М Е, Н А П Р А В И М И П Ъ Т . . .
_____________________________________________________
Направи ми път, Време! Бързам...
Бързам да живея, Време.
Ала... Май бързам към Смъртта? ...
И сбъдната, и невъзможна...
От днеска ще ти бъда люта жажда –
да ме отпиваш, да не се гаси.
В такава мъка любовта се ражда,
с такава болка се написва стих. ...
Аз не бях просто жена,
аз бях тази, която те ценеше и те обичаше така,
както никоя друга на тази земя.
Аз не бях просто добра,
аз бях истинска, чувствена, ...
С огненочервено в жанр латино,
усмихва се лале пред мен необяснимо,
извива грация и танцува в такт на пулса,
забавлява се щастливо цветно с импулса...
Росно, крехко със стъбълце още ранимо, ...
Безсмислени са светлите капчуци,
отдадени на слънцето в нега,
предсмъртната им песен по улуците
е просто квинтесенция от тишина.
Безсмислени са звездните сюжети ...
Опитвам се да прочета по миглите ти
това, което думите не казват.
Опитвам се да нарисувам обич.
С един-единствен цвят, след който
ще се роди заря от цветове, а тебе ще те има. ...
Времето не замести този страх у мен,
той за миг се претъпи и после пак се върна!
Времето не отми чувствата нито за ден,
нито трепетът, когато за секунди те зърна!
Времето показа ми, че ти си този, ...
Не се промъквай така тихо в сърцето ми!
Моля те! Първо почукай...!
Не поглеждай дълбоко в очите ми,
страхувам се от нежността в душата ти!
Не ме докосвай като летен полъх в нощта, ...
Малки къщурки, кафеникави, мъхести покривчета,
димящо бяло коминче, къдри от палави духчета.
Каручка, с цвета на дъгата, подрънкват звънчета.
Млада тревичка в полето, покрай тях хор от щурчета.
Църквичка малка, вкопана в земята, с оградка от храстчета, ...
Не отваряй очи, моя тиха любов, не поглеждай,
утре пак ще стоим във различни ъгли на живота,
няма път между нас, в някой мъничък миг да се срещнем,
затова не отваряй все още очи...
Аз не съм като теб, моя тиха любов, не очаквам, ...
Имахме малко диалогче съвместно
и от него ми стана интересно.
Да, на снимките изглеждаш добре,
но под външността какво се крие?
Дали поредната чалгарка куха, ...
Благодаря на Елена Биларева (elenabili) за силния стих.
И на Димитър Никифоров (argonyk) за коментара към него.
Те ме вдъхновиха и провокираха...
elenabili Жената без мъж е отворена книга,
написана в древен пророчески стил. ...
Очите ми към тебе устремени,
сърцето и кръвта ми те зове,
макар в живота да сме разделени,
любовта ни ще пребъде с векове.
С нея ли си - знам, че ме жадуваш ...
Искам да заспивам с твоята топлина и нежност.
Сгушенa в тялото ми, да си моя в нощта.
Да те прегръщам и чувствам, когато си до мен...
желая да изследвам всяка част от твоето тяло.
Искам устните ти по мен... ...
Погледни ме, любов, съсипан вървя,
загубил вяра, надежда, мечти.
Тръгнал да търся лъч светлина,
немощно скитам по сивите улици.
Усмивката във миналото си загубил, ...
КАКВО СИ ТИ?
Какво си, свидна моя обич, за мен?
Най-скъп кристал, съкровище или злато,
в този толкова труден и невесел ден,
когато се цени само багатството? ...
Фалш печален или мъчна самота?
Какъв е твоят избор в таз изкуствена игра?
Живот назаем прати слънце вдън земя,
в час потаен, с чужда, кървава следа.
Обичаш, знаем, горещ и тъмен ден. ...
Когато си тръгваш, вземи това -
искам да имаш нещо от мен.
Кутия с твоите писма, твоите думи ден за ден.
Лъжите ти красиви, в които аз горях...
Дръж си ги, вземи ги, на друга давай тях. ...