Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Любовта 🇧🇬

Любовта като лазерен лъч пробива и отваря тежки железни врати.
Като ефирен полъх те гали, когато от нежност отчаяно се нуждаеш ти...
Любовта може всичко, само едно не -
да влезе в сърцето на този, който обича другиго, тебе - не...

nadiushkabr

Poetry » Other

1.2K 2

Розата 🇧🇬

Благодарност да дариш
на всички светли същества,
които подкрепят те
по тежкия ти път, осеян със бодли...
Наградата е там, в далечината - ...

esfir

Poetry » Philosophical

1K 7

От мъжката душа... 🇧🇬

Вратата грациозно се отвори -
тихи стъпки на жена,
Луната смутена стаята озари,
Земята разпали небесни огньове.
Искаш Обич да ти дам, ...

svetleto007

Poetry » Love

1.1K

Като гнила ябълка 🇧🇬

Облечена в дрехата на суетата,
с лице от маска на измамна красота,
аз крия от света тъгата
и болната проядена душа!
Обвивката, излъскана в детайлност, ...

Luna13

Poetry » Other

1.2K 9

Не можеш 🇧🇬

"Душите не се чупят. Те отскачат." Дийпак Чопра
Не можеш да ми счупиш душата.
Тя като топка отскача.
Искаш да я направиш саката,
но не е лека тая задача - ...

laramaylin

Poetry » Love

936 4

В чест на хората с прогнили сърца 🇧🇬

Призрак от чувства, в дрехи, шити от мъгла.
И за теб ли сгреших аз? Ти лъжа си? Нима?
Да, глупачка! Повярвах в тебе смисъл, че има.
О, ти, жалък позорник, как ми лъхаш на интрига!
Знаеш ли, стига! Веч да мисля заболя ме. ...

waterflower

Poetry

1.2K 3

По(д)слушна власт 🇧🇬

Въдвори се нова мода
в скъпичката ни държава –
слушан вече е народа
от властта. Така и трябва!
Вместо дупки да запушва, ...

aborigen

Poetry » Humorous

950 8

Камбанка 🇧🇬

КАМБАНКА
Аз не желая да бъда камбана,
що богомолците в храм е събрала
или, от бурята зла разлюляна,
за народната бран затрептяла. ...

anka-dimitrova

Poetry

920 3

Яма 🇧🇬

Помийна яма е душата ми,
пълна с трупове разкапани –
на надежди, някога разлистени,
оплетени в лъжи и полуистини;
на мечти, копнежи неизречени, ...

onix

Poetry » Other

868 1

Кошмар 🇧🇬

Видях насън...
земята беше друга -
без трева навън,
сянка на влечуго...
дърветата лежаха ...

rumiana

Poetry » Philosophical

908 9

Нагоре 🇧🇬

Нагоре
Голи Сива
надежди, усмивка
горчиви по ледени
послания, пътища, ...

Izrezka

Poetry » Civic

854 2

Късна среща 🇧🇬

ZEMEDELEC

Poetry » Love

1.1K 5

Когато 🇧🇬

Когато студени са зимните залези
и сенките търсят на завет подслон,
а нейде небето разпали забравена
звездичка сред облаци в нежен шансон…
Когато усмивка, замръзнала някъде, ...

bohem

Poetry » Love

1.2K 12

Щастлив съм, че... 🇧🇬

Щастлив съм, че...
Щастлив съм, че не съм,
мълча и просто чакам,
да се уверя,
че всеки тежък сън ...

bratan

Poetry

920 2

Наслада 🇧🇬

... Ум Христов и Неговото дело в края -
празник за душата, безценна награда.
Игнорира хомота и обновява младока.
Специално време, необременено -
за комуникация отредено.(Марк 2:27,28)

egoto

Poetry » Philosophical

1K

Фонтани от нов въздух 🇧🇬

Фонтани от нов въздух
А аз все още плувам в мътното
Питаш ме дали съм щастлив
Със себе си
Не знам ...

dexter_walrus

Poetry

772 4

Спонтанно 🇧🇬

Върху карирания календар,
преметнат през гърба на битието,
на дните скъпоценния юлар
изплъзва ми се някак неусетно…
А всъщност, ако трябва да сме честни, ...

didislava

Poetry » Philosophical

1.5K 3

Обичай ме такава 🇧🇬

ОБИЧАЙ МЕ ТАКАВА
Обичай ме такава -
истинска, като деня и нощта,
с преливащи морски вълни в очите,
жонглираща между пролетта и есента, ...

dori_ef

Poetry » Love

1.7K 3

Бездомник в "хаУса" 🇧🇬

И гледаш го, зад ъгъла, бездомен,
подпрял се жалко, на една страна.
И, сякаш от съдбата си прогонен,
протяга пак трепереща ръка.
Парченце хляб, монета дребна, ...

AleX4e7o-17

Poetry » Civic

814 1

Незабравимо 🇧🇬

Ще седна с теб на пейката във парка,
ще те целуна и ще си замина,
луната ще е нокът - толкоз ярка,
а споменът - красив като картина.
И ще те виждам във съня си нощем, ...

Fontaine

Poetry » Love

1.4K 3

Единадесета 🇧🇬

Господи, защо не задържа
своя син Мойсей във планината,
още миг, още ден или два,
за да вземе последната Заповед?
Най-дълбоката, скрита в сърцата, ...

danigallery

Poetry » Philosophical

919 5

Новият ден 🇧🇬

Ето! Идва новият ден!
И с него идва усмивката в мен,
че денят ще е хубав и неопетнен!
Защото знам, че ще си до мен!
И всеки миг ще бъде оползотворен, ...

natq

Poetry » Other

1.2K

Скромно 🇧🇬

Господи, благослови моите братя и сестри
във всички ниши по света.
Греховете очисти и не ги помни,
защото си ни обещал.
В Духа да сме в общение, а не по плът. ...

egoto

Poetry » Philosophical

1.3K

Мисли на един окаяник 🇧🇬

Сънувах те, о, майко Богородице!
Със твоя Син, във детски пелени.
С ръка човешка и със стих те славя,
Затуй те моля, ти Благослови...
Нечестен бях и съм в дела и помисли. ...

BaiIvan

Poetry » Philosophical

1.2K 1

Сънят си е сън... 🇧🇬

За това на никого не казах,
затова и никой не разбра,
когато ме боли, когато мразя,
когато не обичам любовта.
Когато смисъл има всяка дума, ...

FlyingSlipper

Poetry

1.2K

Моля те... 🇧🇬

И… ето ме…
стоя пред теб
по-истинска от всякога.
В ръцете си държа конец,
бродирам всяка крачка. ...

kotel

Poetry » Other

1.6K 12

Пред портите на Ада 🇧🇬

Ще се поспра пред портите на Ада,
за да избърша калните обувки...
Ще знам, че тук съм стигнал, за да страдам!
И вече няма нужда от преструвки...
Предавал и предаван - много пъти, ...

finaltouch

Poetry » Philosophical

1.5K 7

Все се заричам 🇧🇬

Все се заричам
Все се заричам да спирам да пиша!
Тез рими-трошички смешни
за маси пищни са просто излишни.
Но...хляб да хвърляш е грешно! ...

bojilova1

Poetry » Humorous

1.4K 21

... от бялата страна на моя тореадорски плащ... 🇧🇬

... от бялата страна на моя тореадорски плащ...
Зачени ми стих. От една буква само.
Не го пиши до края на небето.
А някъде по голото ми рамо.
Да чувствам всеки трепет на ръцете ти. ...

Dark_Island

Poetry » Love

1.3K 27

Поне разбрах... 🇧🇬

Помисли, че съм приказка. Не съм.
Жена съм аз. От кръв и плът.
Реална съм, а не измислен сън.
И с песни следвам своя път.
Поиска да надзърнеш в моя свят. ...

feia

Poetry » Love

1.7K 44

Значим чиновник 🇧🇬

Не съм от партия, ни – с цвет.
На щат в общинската структура,
значим чиновник, с кабинет,
с висока обща съм култура!
На делегиран съм бюджет. ...

mariankrystev

Poetry » Humorous

987 7

Не защото... 🇧🇬

НЕ ЗАЩОТО…
Аз съм капка от млечния път.
Аз съм мъничка част от Всемира.
Световете край мен се въртят
и чрез тях свойта същност намирам. ...

кумеца

Poetry

1.7K 19

Сено 🇧🇬

Тревата диша! Сетивата ù
пият соковете от небето,
аромати, звуци, възприятия,
светлината, лунен шепот.
Коварният косач посича, ...

yotovava

Poetry » Philosophical

1.2K 18

Дадох ти всичко 🇧🇬

Дадох ти душата си,
но ти се подигра.
Как можа да ми причиниш това.
Нали ме обичаше?
Май ме излъга. ...

lollipop1490

Poetry » Love

1.7K 1

У дома 🇧🇬

У дома
Прегръщам нежно раменете,
дъхът ти гали моя врат.
Притихнали, лежите двете,
а двама сме в удобния креват. ...

МПетков

Poetry » Love

1.4K 5

След теб 🇧🇬

Ти си толкова мой, а така си далеч,
че не чувам искрата ти жива,
дето пали за миг отънелия скреж
във кръвта ми и после изстива.
Твойте ноти са само пирони от лед, ...

gerrda

Poetry

1.5K 21

Птиците умират сами 🇧🇬

Това не е писмо предсмъртно,
нито е дълъг роман,
нито пък е тъжна поема
за герой, в кърви облян.
Няма да говоря аз за ...

mizzcaramel

Poetry » Love

1K 2

Съдба 🇧🇬

Добре, че не умря детето,
когато старостта ми настани се в мен!
Години само то е туй, което
държи духа ми несломен.
... толкоз рано остарях, ...

kalliopi

Poetry » Philosophical

1.3K 1

* на неизвестната * 🇧🇬

... ще ме обичаш ли, когато утрото пристъпва с гласове на птици,
и след безкрайна любовна нощ очите ти безбрежни молят за пощада,
а изгревът на слънцето не носи така желания покой след ласките любовни
и бездната в душата ти намира най-накрая своя край...
... ще ме обичаш ли, когато слънцето сияйно с ...

jonanderson

Poetry » Love

1.2K 1

Противоволие 🇧🇬

И как празно пак е - как е глухо, тихо, тъмно.
С жестокост ме пребиват самотата и гладът
(за опрощение с теб). Потъвам в безтегловност.
Горчив ми е от не(тебе)достатъчност светът!
И паля лампите – да осветят тъгата, ...

tsveti4ka

Poetry » Love

891

Poetry by contemporary authors

Любовта 🇧🇬

Розата 🇧🇬

От мъжката душа... 🇧🇬

Като гнила ябълка 🇧🇬

Не можеш 🇧🇬

В чест на хората с прогнили сърца 🇧🇬

По(д)слушна власт 🇧🇬

Камбанка 🇧🇬

Яма 🇧🇬

Кошмар 🇧🇬

Нагоре 🇧🇬

Късна среща 🇧🇬

Когато 🇧🇬

Щастлив съм, че... 🇧🇬

Наслада 🇧🇬

Фонтани от нов въздух 🇧🇬

Спонтанно 🇧🇬

Обичай ме такава 🇧🇬

Бездомник в "хаУса" 🇧🇬

Незабравимо 🇧🇬

Единадесета 🇧🇬

Новият ден 🇧🇬

Скромно 🇧🇬

Мисли на един окаяник 🇧🇬

Сънят си е сън... 🇧🇬

Моля те... 🇧🇬

Пред портите на Ада 🇧🇬

Все се заричам 🇧🇬

... от бялата страна на моя тореадорски плащ... 🇧🇬

Поне разбрах... 🇧🇬

Значим чиновник 🇧🇬

Не защото... 🇧🇬

Сено 🇧🇬

Дадох ти всичко 🇧🇬

У дома 🇧🇬

След теб 🇧🇬

Птиците умират сами 🇧🇬

Съдба 🇧🇬

*** на неизвестната *** 🇧🇬

Противоволие 🇧🇬

Queue

* на неизвестната * 🇧🇬