Poetry by contemporary authors
Живот по навик 🇧🇬
по навик през света вървим.
И на живота ни просвирени са нотите -
не е романс, уви , не е и химн.
По навик със приятели общуваме. ...
Дали ми стига празни думи да изричам? 🇧🇬
на времето в измъчените строфи?
„Живот” в кавички ли е?/- Виж/,
прикрит зад калните окопи.
Стига ти да бъдеш полужив ...
Нелюбов 🇧🇬
Колко пъти се доубивам - веднъж ли, сто ли...
патерици и кокили наритвам,
от пътя си вземам, изпод нозете ви,
отъркаляна тая ябълка, кисело моя. ...
Живот 🇧🇬
повреден напълно от живота и със загасващ в сърцето плам,
защо бе нужно да се спъна, веднага щом започнах да вървя,
и кой тъй жлъчно ме излъга, че има щастие в света;
Може би вината е във мен, ...
Сътворение 🇧🇬
Господи!
Надарил си душите ни с огън и блян,
и събудил си звън на камбани в сърцата,
а от чувствата - клади издигнал си там... ...
Краят на златните листа 🇧🇬
И вече по всичко личи си, че есен пристига.
Тя смесва боите на свойта любима палитра,
подобна на чудно красива авлига.
Ветрецът ухажва я нежно и свири на цитра. ...
Инстинкт! 🇧🇬
в твоята страстна прегръдка
и с теб да съгреша,
все едно никой няма
друг на света... ...
Причудлива сянка 🇧🇬
Причудливата сянка
на нощния влак
ме отнася във вихъра
на времето. ...
Бяла лилия 🇧🇬
светлината във себе си сбрал;
с красотата си омагьосващ,
нежен цвят като слънце изгрял!
Бяла лилия - дъхава радост ...
Rаздяла 🇧🇬
по дяволите ангелските пръсти,
по дяволите погледът красив,
по дяволите миглите ѝ гъсти.
По дяволите алчните ръце, ...
Глава 34 (Хари Потър) 🇧🇬
Затрептя надежда... 🇧🇬
когато всеки човек ще има душа на художник.”
Огюст Роден
Затрептя надежда,
родена призори, ...
Под елхата... 🇧🇬
Зимата -
бездомно псе,
дращи на вратата.
Дядо ...
Разплакана тишина 🇧🇬
Не пред вратите райски,
защото ми е рано
да бъда още там.
Преписах джиесема ...
* * * 🇧🇬
Облаци тихо рисуват чудни рози в небето…
Бледолилави рози – в тях откривам лицето
и нежните длани на една мила дама.
Чакам нощта, за да бъдем с нея пак двама, ...
Реквием за... 🇧🇬
болка, бродирана в преспите, чисти и бели.
Няколко локвички кръв под небето,
от гълъб, прострелян направо в сърцето.
Как да забравя оловната тежест в гърдите? ...
На сина ми 🇧🇬
лекичко като перце,
мое бисерно зрънце.
Викне ли ме твоят глас,
аз при тебе съм завчас. ...