Poetry by contemporary authors
Часът на Пепеляшка 🇧🇬
във чашата на сляпата условност
и аз се втурнах смело срещу риска -
опиянена, чувствена, свободна.
Часовникът поглъщаше сърдито ...
Предизвикана реплика 🇧🇬
Уморен съм, момиче!
Много съм уморен.
Но живота не ми е омръзнал.
И посрещам с усмивка ...
Едно 🇧🇬
жалкият ми егоизъм се стопява.
Превръщам се в прозрачна светлина,
пронизваща вселенската забрава.
Очите ми са стъклени врати, ...
Раче 🇧🇬
малко раче-осмокраче.
С осемте си малки крака
постоянно то си трака.
- Мъничко, червено раче, ...
Сама ще си напиша епитаф! 🇧🇬
Сега уж Господ разполага с нея?
Не мога доброволно да умра,
а питат ли ме искам ли така аз да живея?!
И тъй ли аз ще влача тягостните дни, ...
Честит рожден ден! 🇧🇬
малък жест към теб,
с който да ти пожелая:
много щастливи дни
и много сбъднати мечти! ...
Приказка за нашата бреза 🇧🇬
Имало едно време...
Голямо детско племе
и с тяхната си госпожа
на двора имали бреза. ...
Завинаги себе си 🇧🇬
се пребърнаха в сълзи.
Какво ще ми предложиш, ми кажи?
Душата ли да си продам
и всичко свято за мене да предам? ...
Кой, по дяволите, е измислил любовта? 🇧🇬
Кой ù даде име, право да обрича?
Кой я е заченал? Кой? И как? Кога?
... Е решил, че трябва всеки да обича?
Аз не искам да обичам. Дръжте я далеч! ...
Есени 🇧🇬
тихо заплака над голите клони.
Тих съм и аз, и тихо усмихнат,
във тихата есен сред клонките голи.
Бесилка виси си от вятър люляна, ...
Сбъднатост 🇧🇬
и настанявах се в дни
отбелязвах си бъдещи промени
и от нощите си странни мисли насъбрах
проблясват в тях думи мигновени ...
Душата си обрекла съм на дявола 🇧🇬
разплитам всяка следа от мълчание,
оставям дири- разпервам криле и отлитам,
притиснала мойта торба с ръждиво страдание.
И пак готова съм да чакам ново сбъдване, ...
Прошка 🇧🇬
клонести дървета
протягат възлести ръце
и с тях,
достигнали небето, ...
Обикновен летен ден 🇧🇬
Росата трепти, румен е денят,
във тревата лази мравка,
сънцето върви по своя път,
стринта започва със прозявка. ...
Кръстът 🇧🇬
подпрял е облаците крехък кръст.
Когато сутрин гледам пред прозореца,
заканва ми се с белия си пръст.
Дали на мен, или на някой друг? ...
... 🇧🇬
а в клада от лед...
А така ми се иска да изгарям
от топлина, от страст, от бурни чувства...
Да усетя поне за миг горещи устни, ...
На моята свекърва 🇧🇬
Твоя кръст днес целувам и сядам до него.
Закъснях. За смъртта ти от други научих.
Сигурно тъй реши, че не ми е потребно
и не ми прати вест. Ни по син, ни по внуче. ...
Така съм свикнал 🇧🇬
Да разяждам пламъка
и да проклинам мъртвото безвремие.
Поверието,
че луната страда по нощта, ...
Автобиографично 🇧🇬
когато златно зърно зреело в полето.
Не в постеля бяла мама ме родила,
в ложе от пшеница буйно изкласила.
Захвърлили ръкойки, паламарки, ...