Времето приветства Пролетта
с поклон и цъфнали цветя,
Зимата направи кратък реверанс
за миг - Земята изпадна в транс.
Красив ритуал и малко Mercy - ...
И още нещо...
Нощ , звезди, луна, мрак и още нещо - приятно е!
Любов, музика, самота, тъга и още нещо - мъчно е!
Печка, дърва, огън, топлина и още нещо - спокойно е!
Мисли дълбоки, рани тежки и още нещо - сърцето ранено е! ...
Не излитай прекалено високо, душа, не излитай!
Там, над облака сив, разпрострян по небето, е тихо.
Там, до слънцето близо, душа, е космично самотно.
През озонова дупка, вледенена душа, ще втечняваш азота.
Не е полет това, не е радост, душа, само страх е! ...
Любовта дойде в сърцето ми като стихия,
удави ме във мъка и водопади от сълзи,
пожар от болка в мен запали.
Сърцето ми на хиляди парченца потроши.
Тогава ти се появи като с магия... ...
Измъкнах се, повярвай ми, от нищото
и виждам теб, а теб те няма,
завъртам се с надежда, търся чистото,
но миражът само е пред мене без промяна…
С думи ти успя да ме откъснеш ...
Отминават желания, мечтите полека угасват...
Копнежите - сякаш не са били.
Още колко ли мисли ще дойдат,
колко ли скъпи неща...
Още някой много близък, ...
Домът ми - топъл, истинска вселена -
от колко болки тук се приютих
и колко пъти гордост наранена
от вълчи зъби зад пердета крих!
Но стига вече! Искам да е слънце - ...
Дните черни нареждат се отново пред мен...
Животът безпощаден сякаш ме следи!
Без теб утеха не намирам дори и в празничните дни!
Броя минутите страшни, в които не знам къде си ти.
Без теб не мога да живея - а от истина така боли! ...
Душата ми сиротна си остана
като капчица вода, далеч от океана.
И болката, и мъката, че теб те няма,
превърнаха сърцето ми в рана.
С вопъл думите ми стихнаха ...
Тъй както си продължавам
мълчаливо да те наблюдавам,
все повече и повече се убеждавам,
че за теб и живота всичко давам…
Любов в очите ти, прекрасните, сияе, ...
Когато погледна към теб, виждам как
ме гледаш и се чудиш защо с този поглед
те гледам цял ден и не спирам, но не мога
да спра, не мога, колкото и да искам да не
си в мислите ми. Ти нахлуваш в тях, нахлува ...
Дали ще търсиш пътища обратни...
На пясъка из лепкавия скут
ще спиш с морето (онзи стар развратник,
не дал и ден общополезен труд)...
Как дръзко ще предлага свойто рамо, ...
Съблечи ме с лудо настървение....
Татуирай ме с целувки цялата...
Разпъни ме, молеща спасение
в див екстаз, в неистова премала...
Издълбай ме с устните си тръпнещи, ...
Родена съм от обич да летя,
да са ми чужди злоба и омраза.
Душата ми - градина със цветя.
Сърцето ми - на любовта оазис.
Но напоследък трудно се лети. ...