За теб дори дъждът превръща се във слънчев ден,
за теб снегът дори не е студен!
За теб дори и моите сълзи неутешими
превръщат се в усмивки истински, красиви.
За тебе не настъпва мрак, ...
Аз не съм те преборила, Обич!
Аз не съм ти ушивала дреха...
И къде те открих, не си спомних...
Но ме топлеше тази утеха -
щом те имах и щом те делих, ...
Светлината ми правеше крилете ти бели!
Без мене окапаха черни и грозни...
Онова, което тогава спечели,
сега е оръфано... и невъзможно!
Сега ти приляга да сложиш кожуха, ...
Два призрака обяздваха луната,
а харпия прострелваше звезда...
Кошмарът, яхнал черния си дракон,
през сънния прозорец отлетя.
След миг се заредиха многостени ...
Сънувах те снощи, моя първа любов.
Погледна сърдито, с поглед суров.
Виниш ме все още за оная раздяла,
съдиш ме строго, че съм те предала.
Но не трепва за тебе сърцето ми вече. ...
Съмнявах се в твоите чувства, забравяйки да те погледна.
Съмнявах се в мойте чувства, пропускайки, че съм забравил...
Така, пропускайки, че съм забравил, те нараних.
Затуй те моля аз с цялото сърце, с моя собствен глас - НЕ МЕ ОСТАВЯЙ ДА ПРОПУСКАМ, НЕ ИСКАМ ДА ЗАБРАВЯМ ДА ТЕ ПОГЛЕЖДАМ!
Да те обичам вечно не ще ти обещая,
но да изгрявам всеки ден за теб - ти обещавам!
(та нали съм твойто слънце)
И всичко земно че ще мога да ти дам - не ти го обещавам,
но че ще си винаги във моята душа - ти обещавам ! ...
Когато на душата ми е тежко,
при теб, море, отново се завръщам –
изричам свойта изповед човешка
и пясъка ти с две ръце прегръщам.
При тебе идвам, искам да те слушам, ...
Ти, копеле, пестил ли си...
Ти, копеле, пестил ли си...
Пестил ли си от баничките сутрин
(е с тоя първи въпрос е свързано
всичкото ни пестене в държавата). ...
Старите чувства са все още във мен...
Като че ли вчера бе онзи прекрасен, есенен ден...
Когато срещнах те и ти се вгледа в мойте очи...
Аз погледнах твойте и усетих как сърцето ми тупти...
Усмивка на лицето ти се появи... ...
И. Димова
... стихът ти ми напомня за топла стая, в която гори камина...
... отворен прозорец, през който се прокрадва студен вятър и развява дебелото, бродирано перде...
... мрачен, привечерен ромон на тих дъждец...
... сенчесто кресло под голямошапчеста нощна лампа... ...
Защо ли продължавам да я моля,
живецът, плах е в морната Душа?
Избрала мен, оплете Я! Отворих!
Темелът рухна! И настана - Мрак!
Сълза за теб и в този миг отрони! ...
На престола високо, над всички седя
и гледам със болка и скрита самота.
Чакайки да дойде краят на това,
чакам и се правя по-силна от смъртта.
Искам аз да падна, пътят ще е дълъг, ...
Земята изстива под моите нозе.
Да тръгна сам, но накъде?
Слънцето бавно потъва в недрата,
а аз усещам силна болка в душата.
Пътят до теб е дълъг и труден, ...