РИБЯ ЧОРБА ЗА ВЛЮБЕНИ
Светулка да бях, да ти грейна из тежкия мрак,
панели да къртя, с глава да разбивам бетона,
цунами да бях, да се сривам на пустия бряг,
базалт вулканичен, потеглил на лави по склона, ...
Сама рисувам свойте граници...
непробиваеми, високи... може и размити.
От нищото дошли са всички странности
и гледащи... не виждат ми очите.
Изплували от сънища са всички демони, ...
Кога порасна? Беше уж дете...
Препъват ли те делнични отломки?
Дрънчат ли още в джобчето поне,
онези сладки семки и бонбонки.
Запази ли си малко звезден прах, ...
Колко пъти си казвах: Не изпуска мига!
Този звяр без копита. Този кон без юзда!
Дръж го здраво на мушка,
между вчера и днес.
Нахрани го със песни! Дай му своя адрес! ...
И уж е зима, а пътеката е кална,
снегът тъй чакан се подплаши и се скри.
Дори и в твоя дом камината да палнат,
студени някак са нетрайните искри.
Дали ще пламнат? Кой ги знае? Ето, ида, ...
Нали сме мързеливи по природа,
но трудещи се вечно по принуда,
мъжете все си търсиме изгора,
която да ни жали, тоест, луда...
Щом кажем й - Ох, тъй сме уморени - ...
Понякога съм бяла като зима, а сълзите са снежинки, изписани по моето лице. Тогава избирам уединението пред сто протегнати ръце. И с цялата си сила и кураж взимам със себе си всички стихийни ледове. Далеч ще отнеса мислите си, обгърнати в северни цветове. И знам,че утре пак ще бъде пролет в моето съ ...
Среднощ дочула се е новина,
сред блато във вековната гора,
знак лунно-календарно положителен,
от днес светулките са в периода размножителен.
Комарите наскачаха в тревата, ...
1. Новото „Време разделно“
Сред огнени вихри, зад облаци сиви,
на заник се скри умореното слънце,
в полята, в засетите есенни ниви,
заспива в сън зимен златистото зрънце. ...
Вплетох ви в гривите (щедра съм) всичките
сини мъниста на свойта душа.
Бяхте богатството мое, едничкото,
явно отново изконно греша.
Мене изправят отново на кладата, ...
О, сънародници, вие се събудете,
ако обичате отечеството ни свято!
То е нашата майка, нашето цвете,
за което толкова кръв е пролята!
О, силен български дух, стресни се ти, ...
Има ли усещане смъртта,
когато идва усеща ли се тя?
Има ли разлика между смъртта и любовта,
когато еднакво заравят ме в пръстта?
Има ли тя твоите очи, тези очи, ...
КЛЮЧЪТ ЗА РАЯ
… аз изгубих ключа от потайната наша квартира
и сега на черджето пред вратите ти входни стърча,
а така ми се ще да му седнем пак с халбата бира! –
хляб и риба да хапнем върху твоята блага бохча. ...
Защо сме се обличали в заблудата,
че всяко нежно чувство е от искреност?
Клишето, че да вярваш силно в чудото,
не ражда свобода, а зла зависимост.
Към толкова принадената влюбеност, ...
Един ден сърцето проплака:
„Спри за малко до мен, погледни ме.
Отлетяха радостта, любовта, топлината от мен.
Студено ми е, стопли ме.“
И душата надигна глас: ...
ОТ УМРЯЛ ПИСМО
Получих в електронните си пощи
от непознат човечец кратък стих.
Не знам какво натиснах, ала снощи
e–mail–а – без да искам, го изтрих. ...
Насочваш ме... посоката е вярна...
И следвам те, където искаш, там!
Задъхана си, искаща и страстна,
а аз готов... докрай да се отдам
на женската ти същност дръзка... ...
Отдавна той лежи във саркофаг
сред своите словесни изпражнения.
Мечтае си за путинския мрак,
и без да го подлага на съмнения,
не спира и не спира да твори. ...