Живеят спомените в сочната лозница
и в пъпките на цъфналата круша,
в прегръдка майчина и в бащина десница.
Как искам в скута мамин да се сгуша!
По прашни улички на воля да се шлаяя, ...
Елиминира всеки със различно мнение
със барикадата на строг блокаж -
Това е грях, това е престъпление,
но щедър е към всеки свой доверен паж.
Единствено е верно, к'вото каже, ...
Не искам да съм тъжна. Не, не искам!
Напъпилите клони крият смях.
Облякъл пъстроцветната си ризка,
април намига весело над тях.
Очите му говорят: — Все по-близко, ...
На гърбици от хиляди камили
пътува залезът към сетния си ден.
Отнася спомените с щастие препили
в цвета си гаснещ, моравочервен.
...Не сключих ли облог с живота ...
В безгласното ни време, като риба,
на сухо зяпа пак чалгар "велик"
и окончанията нервни шиба,
гласът му като удар от камшик.
Стотина ли възглавници да сложа? ...
В себе си да вярваш е нужно!
Животът пълен е с борба и чакане,
от това ни става много тъжно,
но кураж е нужен, не оплакване!
Не подхождай със страх към света, ...
Преди да се изплашиш, че ще тръгна
от този свят, когато дойде време,
не давай леността да ме прегърне,
щом тихом се протегна да я взема...
Ще искам да въздъхна от умората, ...
Сто пъти да ме /из/лъжат - НЕКА!
Ще понеса аз тази дан.
Но, заради стоте измами на човека,
не ще отхвърля искрената /протегната/ длан.
........................................................................................................ ...
Архива на сърцето си прелиствам -
и радости, и болки обобщавам.
Една любов аз само притежавам
и с нея в спомените се заскитвам.
Да се завърна в прежно не опитвам ...
Пусни ме, някой ден ще се върна.
Ивайло Диманов
Изпрати ме, някой ден ще се върна
по- добра, по-красива, по-дръзка,
почерняла – от лъчите на слънцето, ...
Един тефтер ми купи моят син –
красив, шармантен, с кожена обвивка.
И химикалка с цвят лилаво-син.
Но време ми е нужно, за да свикна
със него. Че на стария си комп ...
ЧОВЕКЪТ ОТ ФЕЙСБУК
... с илюзията, че сме още живи, за себе си говорим във Фейсбук –
разменяме си щедро смет за сливи със вярата – да бъдем вечни тук,
делим си интернетните пространства и за едното глупаво "Мерси!"
на всекиго от нас духът му странства с надеждицата Бог да го спаси. ...
Ж Е Н С К А С И Л А
-Ти понякога вярваш ли на жена?-
-Не,никак не вярвам дори,
но ми харесва,тя да вярва,че вярвам в това,
иначе няма как животът ни да върви. ...
Залах какво, чука, а пироните криех...
надявах се да не успеят да ме разпнат.
Различен, странен, не преглъщащ
законите земни днес нищо не вършат.
Въжето претрито от опити стари... ...
ГЪЛЪБИЦЕ, В СЪНЯ МИ ЗАГУКАЛА
... ние влязохме вече във скуката, с кеф си казваме: – Лека нощ! –
гълъбице! – в съня ми загукала, май, не спим вече в звездния кош,
напоследък са много особени всички срещи във Blizoo и Twoo,
и са ялови всички следобеди! – с дълги разговори по същество, ...
Не ме е страх от самотата…
от тишината, верен мой приятел
от коловозите пресичащи ума
от мислите ми личен наблюдател…
Не ме е страх от вътрешния глас ...
Дълбоко в очите пролет настана.
Зазвучава валсът на любовта.
В полусън, в тайна нирвана
пулсира сърце в миг доброта.
Дълбоко в очите смисъл прошепва ...
Къде си се загубила, човечност,
присъща уж единствено на хората?
Достатъчно ли твойта несърдечност,
живее в предизвестие на злобата?
Отглеждаме в усмихнатия вакуум - ...
След хиляди години в сивкав цвят,
мълчанията в мене изтрезняват.
Живях ли, вегетирах ли? Такава
не се познавам! Да ме променят,
допуснах. А в сърцето непознат, ...
Вечер скърцаха чашите от налятата мъдрост.
И вълшебства рубинени танцуваха в тях.
От преплетени погледи любовта трудно съмваше,
упоена с наслада и опита от грях.
От смеха на кристали, тишината вибрираше ...
Ще сънувам безкрайно... и в приказен сън
ще се рея сред свят непорочен.
Разкажете ми също и вашия сън,
ако радостни пътища сочи.
Разкажете ми, как сте открили любов, ...
Съседката... не я боли глава...
И дупето не я боли, о, чудо!...
Но туй съседът пък за моята жена
го чух да казва на комшия мъдро...
Каква лъжа, та той ли ще го знае? ...