На Руми Ч.Р.Д.
Стих исках да напиша с хвалби и възклицания
на теб, приятелко, и днешния ти Ден Рожден...
Започвайки и вече съм със ясното съзнание,
че няма да е лесно, че ще е казус със обем... ...
ДАЙ, ГОСПОДИ, КРАСИВО ДА СТАРЕЯ?
... започнах все по-бързо да старея, смалявам се на ръст и на тегло,
не чепаря сафрида си на кея, спрях в парка да препускам с колело,
със други думи – тялото ми вече по морза ми изпраща SOS? –
че може да съм тръгнал надалече, но като нищо ще пристигна днес, ...
Каквото имам и каквото нямам,
oтнел е Бог, а друго ми е дал,
понякога със смях, не рядко с жал,
съм зрител на дребнавата ви драма.
Навярно тя за вас си е голяма, ...
ЗДРАСТИ!
... когато моят ден смири най-сетне мъжките ми страсти
и в светли рими до зори със обич ще ви казвам: – Здрасти! –
ще ви прегръщам като брат в дактила, в ямба – и в хорея,
един светулчо в този свят! – за вас във стихчета ще грея, ...
Прости ми майко, че не бях до теб.
Прости ми, че няма и да бъда.
Боря се със свои ядове.
Опитвам се да съм достоен член
на общество, което не разбирам. ...
Вървял ли си през времето към мен?
Открил ме в залеза на пурпурната грива,
обяздил всички сънища и нощ, и ден,
прегърнал залеза от болката изстиващ.
Към мен понесъл в пръсти слънчев пясък, ...
Вятър в косите и брули,
но не трепват устремените скули,
ските хруптят, снегът не поддава,
сама със наклона - такава наслада!
Скорост, простор, красота! ...
Жената си има любовник най- таен.
Удобно живее на партер.
Съпругът и той е доста потаен.
Незнайно къде е на бартер.
Любовникът много умел е, различен. ...
Ще скитам безпризорен и недраг!
Ще отпивам вяра от светия граал!
Ще се лутам в пътища незнайни!
Ще достигам смаян, всичките ти тайни!
Зная с колко бягащи мечти-пътя ще ме раздели. ...
Политам с нежни звуци
в на състраданието душата.
Отмервам силни стъпки
чрез жеравата на забравата.
Тъгата е само моя, изстрадана, жертвена, олекотена. ...
ШИШАРКА ЗА СПОМЕН ОТ ЗИМАТА
... защо си нямам мъничка хралупа – шишарки в нея да си събера,
и – катеричък – лешници да хрупам на топличко във ледната гора,
да гледам как снежецът кротко пада от клоните на мъдрите ели,
и как артилерийска канонада кълвачът почва с третите петли, ...
Животът ни е разделен на части –
от раждане до сетните ни дни.
Със първи дъх, по-скоро вик на щастие,
приветстваме света, едва дошли.
Днес всеки спомен стопля ни сърцата! ...
От известно време посиня лицето му,
силата му сякаш скърши се на две:
чу да се говори - отказва сърцето му,
към света отвъден бавно той пое.
Ала при една дълга визитация ...
Защо ми е ум, щом простаците жънат успехи?
Те са все на почит и все са добре.
Аз съм оня, който се бори с куплети.
Имам само земя и туптящо сърце.
Не умея да лижа и да мажа своите грешки. ...
Ела, хвани моята ръка, малък пътешественико любопитен,
Заповядай в бъдещето, непознато за нас време...
Прекрачи напред, прескачайки светът ни неолитен,
И от плещите ти уморени, ще падне цялото ти бреме...
Нека хванем пътя смело в Космическата шир напред, ...
КОТАРАЧЕТО ВАЛЕРИЙ
… как искам да съм твое котараче
и да се гушна в топлия ти скут,
и в роклицата ти – менте „Versace“,
и аз да найда най-подир приют, ...
ДЕТЕТО В НАС
Не знам в коя поредна възраст влизам, но дишам – ококорено дете,
то всяка капка дъжд върху корниза с момчешката си обич ви чете,
понякога – във варненския залив, жив корабокрушенец върху риф! –
изпраща ви космически сигнали, че този свят ще бъде по-щастлив, ...
Прегръщай ме, защото е студено.
Дали започва ледников период?
Сърцето до снежинка е смалено,
но още тупка, сети ли любов.
Целувай ме, защото пак е зима, ...
Наричай ме с най-нежни имена,
а аз като вода ще ги поглъщам.
Понякога и в думичка една
се вслушвам и при тебе се завръщам.
Наричай ме, зови ме през нощта, ...