Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Мъките греховни 🇧🇬

Ти си тръгна и ме остави,
но сърцето ми не те забрави.
В мъките греховни,
душата ми твоето име помни.
Всяка вечер аз те чакам ...

Aquarius13

Poetry » Love

619 1

Дар 🇧🇬

Защо ли мъча се да впримча
със думите реалността;
защо ли ми е тази рима,
щом друг представя тя света
на теб, читателю коварен? ...

ЛЕЦ

Poetry » Philosophical

636 1

На Руми Ч.Р.Д. 🇧🇬

На Руми Ч.Р.Д.
Стих исках да напиша с хвалби и възклицания
на теб, приятелко, и днешния ти Ден Рожден...
Започвайки и вече съм със ясното съзнание,
че няма да е лесно, че ще е казус със обем... ...

Иржи

Poetry » Other

1.5K 6 18

Дай, Господи, красиво да старея? 🇧🇬

ДАЙ, ГОСПОДИ, КРАСИВО ДА СТАРЕЯ?
... започнах все по-бързо да старея, смалявам се на ръст и на тегло,
не чепаря сафрида си на кея, спрях в парка да препускам с колело,
със други думи – тялото ми вече по морза ми изпраща SOS? –
че може да съм тръгнал надалече, но като нищо ще пристигна днес, ...

Валери_Станков

Poetry

398 4 2

Реторичен въпрос 🇧🇬

Каквото имам и каквото нямам,
oтнел е Бог, а друго ми е дал,
понякога със смях, не рядко с жал,
съм зрител на дребнавата ви драма.
Навярно тя за вас си е голяма, ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

685 4 3

Капка лудост 🇧🇬

КАПКА ЛУДОСТ
Стига ми да помечтая,
че дъждът ще зашурти
и сред звездната ми стая
ще запеят сто щурци, ...

yotovava

Poetry » Philosophical

644 5 12

Здрасти! 🇧🇬

ЗДРАСТИ!
... когато моят ден смири най-сетне мъжките ми страсти
и в светли рими до зори със обич ще ви казвам: – Здрасти! –
ще ви прегръщам като брат в дактила, в ямба – и в хорея,
един светулчо в този свят! – за вас във стихчета ще грея, ...

Валери_Станков

Poetry

392 3 1

Достоен син 🇧🇬

Прости ми майко, че не бях до теб.
Прости ми, че няма и да бъда.
Боря се със свои ядове.
Опитвам се да съм достоен член
на общество, което не разбирам. ...

ValentinStaykov

Poetry » Free verse

1K 4

Ти ли си… 🇧🇬

Вървял ли си през времето към мен?
Открил ме в залеза на пурпурната грива,
обяздил всички сънища и нощ, и ден,
прегърнал залеза от болката изстиващ.
Към мен понесъл в пръсти слънчев пясък, ...

Скитницa

Poetry » Love, Landscape

1.7K 8 34

Жена съм 🇧🇬

И двеста пъти да повторя,
недей да казваш, че боли!
Боли от моята умора,
че любовта във мене спи.
Аз искам страст, аз искам огън, ...

esamissy

Poetry » Love

546 2

Белите дни 🇧🇬

Когато чернилка прихлупи живота ми
и пътя изгубя,
когато съм слаба и рухнала,
на помощ викам белите дни.
Те са скътани много дълбоко, ...

Дейна.1

Poetry » Free verse

1K 1 3

Любовен еликсир 🇧🇬

„Изгрей и ти като звезда“
завинаги угаснала!

самин

Poetry » Parody, Eastern forms

1.1K

Зимна жена 🇧🇬

Вятър в косите и брули,
но не трепват устремените скули,
ските хруптят, снегът не поддава,
сама със наклона - такава наслада!
Скорост, простор, красота! ...

Dobr_1

Poetry

463 2

Само когато вали! 🇧🇬

Жената си има любовник най- таен.
Удобно живее на партер.
Съпругът и той е доста потаен.
Незнайно къде е на бартер.
Любовникът много умел е, различен. ...

ЛюсиАтанасова

Poetry » Humorous

1.3K 2 27

Сянка 🇧🇬

Ще скитам безпризорен и недраг!
Ще отпивам вяра от светия граал!
Ще се лутам в пътища незнайни!
Ще достигам смаян, всичките ти тайни!
Зная с колко бягащи мечти-пътя ще ме раздели. ...

дух

Poetry » Love

804

Полет 🇧🇬

Политам с нежни звуци
в на състраданието душата.
Отмервам силни стъпки
чрез жеравата на забравата.
Тъгата е само моя, изстрадана, жертвена, олекотена. ...

Аnna

Poetry » Love

817 3 6

Шпекът или свободата? 🇧🇬

Една реклама ни пита -
шпекът или свободата!
Дилемата ни е разкрита -
духовното или храната!
Не само с хляб се живее, ...

hcs

Poetry » Other

640

Няма си име 🇧🇬

Не искам да гледам,
а искам да видя
зад думите твои,
какво ли стои?
И в шеметен танц ...

Violet_86

Poetry » Love

614 4 9

Шишарка за спомен от зимата 🇧🇬

ШИШАРКА ЗА СПОМЕН ОТ ЗИМАТА
... защо си нямам мъничка хралупа – шишарки в нея да си събера,
и – катеричък – лешници да хрупам на топличко във ледната гора,
да гледам как снежецът кротко пада от клоните на мъдрите ели,
и как артилерийска канонада кълвачът почва с третите петли, ...

Валери_Станков

Poetry

410 2 1

Животът ми е пълен с изненади 🇧🇬

Животът ми е пълен с изненади
откакто може би съм се родил.
Живея по паланки и площади,
а после си припомням:
кой съм бил? ...

Ревов

Poetry » Landscape, Blank verse

780 1 5

Животът - този сън недосънуван 🇧🇬

Животът ни е разделен на части –
от раждане до сетните ни дни.
Със първи дъх, по-скоро вик на щастие,
приветстваме света, едва дошли.
Днес всеки спомен стопля ни сърцата! ...

nikelo

Poetry

696 4 6

Смъртта 🇧🇬

Дойде онази със косата,
от входа викна:,,Идваш с мен!",
но аз показах си рогата:
,,Айм сори, хич не съм ти фен!"
Тя зафуча, по-грозна стана, ...

байГецан

Poetry » Humorous

825 1

Tрансплантация 🇧🇬

От известно време посиня лицето му,
силата му сякаш скърши се на две:
чу да се говори - отказва сърцето му,
към света отвъден бавно той пое.
Ала при една дълга визитация ...

streptococcus

Poetry » Philosophical

952 2 3

Ще ставам простак 🇧🇬

Защо ми е ум, щом простаците жънат успехи?
Те са все на почит и все са добре.
Аз съм оня, който се бори с куплети.
Имам само земя и туптящо сърце.
Не умея да лижа и да мажа своите грешки. ...

valiordanov

Poetry

785 2 3

Юри, космосът, планетите и всичко останало 🇧🇬

Към небето и звездите
гледаше със обич Юри.
Там летеше със мечтите
сред планети, все сладури.
Някои, от шоколад, ...

mislitel

Poetry » For children

1.1K 1 20

Желание 🇧🇬

А всъщност Пепеляшка пожела си
свободна вечер, нови дрехи, бал.
Какъв ти принц? Тя още е с ума си,
но явно някой грешно е разбрал.

Patrizzia

Poetry » Humorous

574 2 5

Нашето космическо пътуване 🇧🇬

Ела, хвани моята ръка, малък пътешественико любопитен,
Заповядай в бъдещето, непознато за нас време...
Прекрачи напред, прескачайки светът ни неолитен,
И от плещите ти уморени, ще падне цялото ти бреме...
Нека хванем пътя смело в Космическата шир напред, ...

Ronnicca

Poetry » Other

1.5K 1 2

Къде ли си, принце мой? 🇧🇬

Къде се губиш, принце?
Чакам те отдавна...
Жаби целувах даже!
И дори това
не можа ...

ЛюдмилаДанова

Poetry

1.1K 1 8

Котарачето Валерий 🇧🇬

КОТАРАЧЕТО ВАЛЕРИЙ
… как искам да съм твое котараче
и да се гушна в топлия ти скут,
и в роклицата ти – менте „Versace“,
и аз да найда най-подир приют, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

428 4 3

Разруха 🇧🇬

Къщята – порутени, неми,
на всеки прозорец – безлик
забравени вече графѐми,
от някакъв странен език,
кой знае кога е изписал ...

Patrizzia

Poetry

487 3 5

Издраскано на крайпътен камък 🇧🇬

ИЗДРАСКАНО НА КРАЙПЪТЕН КАМЪК
Щом проумееш, че си никой,
ответ за нищо не дължиш.
Седни на хълма и не викай.
Пред Бога прекръсти се триж. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

559 4 14

18+ Слабост 🇧🇬

Проявих в момент на слабост
към жена ми, интерес.
Тя пък - мигом ме награби
под юрганчето нощес!
Мен пък - много ми хареса! ...

Yuri

Poetry » Humorous

1.3K 8 34

Разпокъсани чернови 🇧🇬

РАЗПОКЪСАНИ ЧЕРНОВИ
Когато съкровената молитва
към моите покойници чета,
притихнала, душата ми политва
нагоре, дето татко ми изтля, ...

yotovava

Poetry » Strict forms

535 4 6

Детето в нас 🇧🇬

ДЕТЕТО В НАС
Не знам в коя поредна възраст влизам, но дишам – ококорено дете,
то всяка капка дъжд върху корниза с момчешката си обич ви чете,
понякога – във варненския залив, жив корабокрушенец върху риф! –
изпраща ви космически сигнали, че този свят ще бъде по-щастлив, ...

Валери_Станков

Poetry

560 6 6

Да си говорим за любов 🇧🇬

Да си говорим за любов,
когато спуска се нощта!
Да си говорим с часове,
и най-добре до сутринта!
Ще ти разкажа за едно сърце, ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

1.3K 3 6

Обичай ме 🇧🇬

Прегръщай ме, защото е студено.
Дали започва ледников период?
Сърцето до снежинка е смалено,
но още тупка, сети ли любов.
Целувай ме, защото пак е зима, ...

ДИС

Poetry

1.4K 17 28

Наричай ме Любов 🇧🇬

Наричай ме с най-нежни имена,
а аз като вода ще ги поглъщам.
Понякога и в думичка една
се вслушвам и при тебе се завръщам.
Наричай ме, зови ме през нощта, ...

ninasar

Poetry » Love

931 7 9

Хайку 🇧🇬

прасе в мигача -
усеща нова болка
старата кола

AtanasPavlov

Poetry » Other

1.1K 3 5

Когато самотата е море да плуваш е най-важното умение 🇧🇬

Под плешивеещата есенна асма,
поклащаща контури сред сумрака,
една полупозната самота
във делничната вечер ме очаква.
Очаква ме с онази тишина ...

Довереница

Poetry » Philosophical

1K 9 13

Когато свърши времето 🇧🇬

Когато свърши времето ще ме очакваш -
самотна странница на вечен кръстопът.
Ще дойда там след вятър тих повяващ
от коридора тайнствен - връзката с Отвъд.
Ще ме усетиш - призрак бял в астрала, ...

vega666

Poetry

997 17 9

Poetry by contemporary authors

Мъките греховни 🇧🇬

Дар 🇧🇬

На Руми Ч.Р.Д. 🇧🇬

Дай, Господи, красиво да старея? 🇧🇬

Реторичен въпрос 🇧🇬

Капка лудост 🇧🇬

Здрасти! 🇧🇬

Достоен син 🇧🇬

Ти ли си… 🇧🇬

Жена съм 🇧🇬

Белите дни 🇧🇬

Любовен еликсир 🇧🇬

Зимна жена 🇧🇬

Само когато вали! 🇧🇬

Сянка 🇧🇬

Полет 🇧🇬

Шпекът или свободата? 🇧🇬

Няма си име 🇧🇬

Шишарка за спомен от зимата 🇧🇬

Животът ми е пълен с изненади 🇧🇬

Животът - този сън недосънуван 🇧🇬

Смъртта 🇧🇬

Tрансплантация 🇧🇬

Ще ставам простак 🇧🇬

Юри, космосът, планетите и всичко останало 🇧🇬

Желание 🇧🇬

Нашето космическо пътуване 🇧🇬

Къде ли си, принце мой? 🇧🇬

Котарачето Валерий 🇧🇬

Разруха 🇧🇬

Издраскано на крайпътен камък 🇧🇬

18+ Слабост 🇧🇬

Разпокъсани чернови 🇧🇬

Детето в нас 🇧🇬

Да си говорим за любов 🇧🇬

Обичай ме 🇧🇬

Наричай ме Любов 🇧🇬

Хайку 🇧🇬

Когато самотата е море да плуваш е най-важното умение 🇧🇬

Когато свърши времето 🇧🇬

Queue