Съдбата ми към мене беше мила
и щедро ме дари с любов и сила.
Прехвърлих хълма, срещнах вече есента,
но пък в душата ми се вихри пролетта.
А животът труден, ме научи, той ...
На вечеря Никола бе много унил и замислен.
Все в ръцете си гледаше, поглед надолу навел.
Бе обсебен от някаква цел да ги търка и чисти
и дори не докосна месото със сос бешамел.
Притеснявах се много и знам, че излъчвах тревога. ...
И някога, когато съм се влюбвал,
и някога, когато съм мечтал,
аз давах ли си сметка, че ще губя?
Загубил, означава - надживял.
Не вярвах на травмиращи последствия, ...
И СВЕТЪТ ДА БЪДЕ ВЕЧЕН
... песничката е бездарна, че живеем в Земен Рай,
никой може би не вярва, че вървим към своя край,
ни в Овални кабинети, нито край Москва река,
ядреният куфар свети – нервно! – в нечия ръка, ...
По пижама при мен се промъква денят
и отмята завивката леко.
— Вън снежинки, ми казва валят, ли валят,
отмести се, да легна, човеко!
Пак добре, че съзрял е човешкото в мен, ...
Облаци, като брада на луднал старчок,
като форми на полярен мечок,
като прилив от семенна течност,
като мъглата на политкоректност,
като дупето на разюздена блудница, ...
Само Господ може да ме съди
и само Той знае за моментите ми трудни
когато и да погледна нагоре към небето
Го усещам не с мозъка, а със сърцето.
А тук долу нищо ново, не мога да опиша ...
На сто процента нищо не е ясно,
на сто процента нищо не върви.
Пространството накрая става тясно
и губим се сред пясък и треви.
На сто процента нищо не е вярно, ...
Два гълъба заедно стоят
от зората до последния вечерен шум.
В тишината се борят със съдбата,
съдбата да трябва да летят с крилата.
Те сами са в този свят, без ничия помощ и топла ръка. ...
ПЕПЕЛ ОТ ЕСЕНТА
... есента кладе огньове по отсрещните била,
вятърът при всеки повей стърже като с рашпила,
рой пресипнали щурчета скърцат в жълтата трева,
грохна слънцето да крета – в залеза склони глава, ...
Като вода оставена да заври,
гневът ми бавно превръща се в пара.
Затворена в малко пространство, кипи,
като зловеща отвара.
Тялото ми по цели нощи не спи. ...
Разбирам, че при твоето отсъствие,
във мене самотата се завръща.
Заканва ми се и размахва пръсти.
Нахално, похотливо ме прегръща.
И вместо да прогоня тази мисъл, ...
в памет на Арх. Александър Померанцев,
автор на проекта на Храм-Паметник "Свети
Александър Невски" в столицата София
"По воля Божия" Поетът е сам.
Застава пред белия лист на мълчанието ...
Сребристи и млечни, безплътни мъгли
се стелят в далечни и близки земи,
обвиват земята в напразен копнеж,
сестри на снега и елмазния скреж.
Безшумно прокрадват се в мойта душа, ...
Чудя се на наш'та карма,
преследваща ни през годините,
дали любовта ни е реална,
или дава ни се за да работим със бодилите?!
Защото знаеш, двамата сме си чешити, ...
Едно и също каканиже глухо,
вгорчава ми кафето всеки ден,
дали пък ми е диоптърът сгрешен?
Та виждам вълк навлякъл овче рухо.
От думичките капе медовина, ...
Надеждата отколе си е наша спътница,
не изисква нищо и търпи, търпи,
в плодородни дни или на хаос и безпътица,
тя недалеч от нас и тихо - подобно страж стои.
И като име второ на живота е, ...
Облаци, като препълнени памперси,
като торби на доволен клошар,
като гащи от прането на ангели,
като гърди на богиня и топки на звяр,
се търкалят по небесни пъртини ...
ДАЛ ВИ БОГ ДОБРО!
… не знам с какъв аршин светът ще мери? – написаното някога от мен,
дали ще ми рече: – Здравей, Валери! – или ще ме застреля със: – Кретен!
Дали ще ме почерпи с халба бира? – и с пържени картофки за мезе?
Със всички светли хора във Всемира до днес живях си братски! – биз-бизе. ...
Загубих се във времето.
Не знам кое е ден и кое е нощ.
Смесвам минало и бъдеще в едно.
Преди 2 години е равно на преди 2 седмици.
“Когато” вече е без значение. ...
Здравейте! Аз съм Добромира -
мечтателка на сто неща поне!
За тате - под въпрос дали съм мирна,
а според мама, съм най-добро дете!
Обичам приказки да ми разказва баба, ...