В съня си пак танго танцувам с татко.–
Усмихва се, висок като небе.
Събуждам се. Сънят е много кратък.
Не зная сън ли, истина ли бе?
Очи затварям, в тъмното го търся. ...
Ръцете ми не слагат отпечатъци,
а толкова се молеха по теб
следите си да скрият. Да разплакват
очите ти, щом мислиш си за мен.
Ръцете ми не изтръгват сърца, ...
Мълчание, извиращо от тревожна тишина,
а вълнението преди това се пръсна в суматоха,
огледалата пъдят сега действителността,
в която шикозността пристъпва боса.
Дъждът се стича с една-единствената прямота, ...
Искаш ли да те заведа при звездите?
Знаеш - там е твоят дом!
Блестиш повече от тях дори!
Дори повече - ти си слънце сред тях!
Много пъти си го повтарям, ...
Не трябваше да те напускам
и да те оставям да си отидеш.
Осъзнавах колко много ще те нараня,
но не можех да ти кажа защо го направих.
Трябваше ли да изминат толкова години, ...
Aз не съм онова красиво сияние,
което твоите очи да стопли.
Нося радост, но след туй разкаяние...
И мойте песни се превръщат във вопли.
А ти си смел! Много смел си! Признавам. ...
Ще ми повярваш ли, че ме боли
да знам, че в тази нощ си сам и ти,
че нещо в теб не спира да крещи
за нещо невъзможно може би?
Знам, че сигурно ти пак се смееш, ...
Не е нормално вече даже да не чувствам...
като знам колко много ти ми причини.
Но даже болка вече няма...
и от очите ми не капят сълзи...
а заклевам се, искам да ги върна... ...
Защо ли никой не те разбира,
защо разочарованието не спира,
защо ли животът не дава и грам мира?
Какво ли е нужно на хората да разберат,
че е нужно толкова малко, толкова малко душевна красота, ...
За Вили, която си пожела нещо Специално!
Ах, как искам да те трогна,
не знам за 1 час дали ще смогна
да напиша нещо тъй красиво,
специално, важно и Диво?! ...
Две сродни души във безкрая се срещат,
лумват сякаш хиляди огньове,
две сродни души, вдъхновени, горещи,
озарени от Божествен полъх.
И тогава небесата мигом се разтварят ...
Мълчанието е прилепваща жажда,
а жаждата издъхва с последния дъх
на отправените очи в откъсването на деня
и някъде някога в глухарчето, светът бе целия мъх,
а сега вече е разпилян от посоката, ...
Здравей, любима! Помниш ли ме още?
Забрави ли ме в пъстрото небе…
Аз бях измръзнал труп на дълги нощи,
но бях в косите ти ухаещи… и в теб.
Бях шепа недорасъл спомен, мила. ...