"Над мене мрак се спуска и скоро нощ ще падне"
Йода, "Междузвездни войни"
Не спускай се над мене, Мрак!
Върви си, Нощ с крило на гарван!
Аз още бяла съм и знак ...
Ненагледната пролет отдавна отмина.
В сън от ласки очите ми тихо покри.
Есен спусната с четка рисува
златни струи с багри от листи.
А тактуват щурчетата още илюзии, ...
Вече не помня виковете на пеперудите,
забравих и плача, роден от тях,
ни крясъците от страстта пробудени,
ни мълчаливите деца на твоя грях.
Забравих за летящите надежди ...
По-добре да си го кажем, любима:
Не се получава толкова добре,
любов може би няма, химия има,
ще сработим за седмици поне.
Ще се сблъскваме в стени поредни ...
Слънцето изчезва далеч зад хоризонта,
над вече заспалия град спуска се мрака,
тъжното сърце в тишината на нощта
продължава да плаче и все още да чака.
Студеният нощен въздух трепери, ...
Трохи на трапезата
Как ме стегна под шапката някак несвойски живота.
Уж приятели бяхме, делихме любов и тъга,
а след всяка неканена смърт го обичах в отплата -
стисках зъби и пак изоравах в небето бразда. ...
Идин чувек ут нашту селу
виднъш си цокнъл многу здраву
и нъ пътъ му, ништеш ли, кво излялу,
унуй мекуту пут упашкътъ нъ кравъ.
Блящил съ чувекъ и си викъл - ...
Ти така ли падна на рамото ми -
заблуден от пиянстване лист,
с колко шапки и шалове си танцувал
преди вятърът мен да намери...
Не посегна ли малко на егото ми - ...
Ах, белият кон, ах, белият кон
танцува в огледалната зала!
Възседнат от генерал - горд,
покрит с рани и със слава.
Мъжествен и прям, повежда го той, ...
Най-после се задава краят
на скъпите парфюми. Много скоро
необходимо няма да е на мъжете
да празнят джоб - да се харесат.
Защото идва чудо 'мериканско! ...
на всички Вас, с благодарност за духовната наслада
и за прекрасното място, което Ни събира -
сайта "Откровения"
Аз нямам име... и лицето - крия?
Подсказвам Ви, защото - е така: ...
От всеки българин добре се знае:
животът ти за да се оправдае,
ако фиданка не си посадил,
би трябвало змия да си убил!
Овошки аз над сто съм засадил! ...
Тихо плака Септември...
Тихо плака Септември, а после се скри зад баирите
и потъна в зеления ирис на всички изгубени приливи.
И дълбоко вчертано в сърцето на малка седефена мида
се пропука небето. С последния крясък на птиците. ...
Стена, издигната от хиляди години,
създадена да брани земна благодат.
В прегръдките ти райските градини
разнасят славата за този южен град.
Водите чудодейни на телата болни ...
Когато отново те чакам, значи съм някъде, където
всяко стръкче трева е ласка вълшебна на южния вятър,
с пеперуди, танцуващи танц на облаче синьо в небето,
и херувимчета бели махат крила в небесния театър.
А казват, че в него, неземния, няма място за всеки - ...
Всички сме на този свят родени,
не за да живеем, а за да умрем.
И все да не ни достига време
на любимите да кажем ,,Обичам те!’’.
Нали уж дишаме, за да живеем, ...
Вземи ме, лодкарю, в лодката стара!
Зората розови устни разтваря,
пали с целувка пожар над морето
и буди копнежи сладки в сърцето.
Вземи ме, лодкарю, в лодката бяла! ...
Изправете се!
Защо прекланяте глави ?
Не виждате ли какво зад маските се крие?
Никога вече Ден след ден...
Отвориха се очите ми за мрака в душите ви. ...
Искам ти да си до мен,
да усетя тялото ти в този ден.
Искам да ме целуваш навсякъде
и така с теб да продължим.
Да се движим плавно в страстен питъм, ...
Тръгвам си заедно със слънцето,
но като него дали ще се върна?
Грешки допуснах, признавам,
но ти също гръб ми обърна...
Ще отпътувам с последните лъчи, ...