Без капка суета
Писъците в тишината ги погребах.
За последно. Пуснах ги на свобода.
Тях да бъдат яростни ги аз отгледах -
да са болка, изродена от страха. ...
Понякога се случват разни моменти,
в които все се осенявам,
че не любов точно за мен cи,
че туй чувство в мен не се вселява,
че те искам от егоизъм ...
Дали ще те дочакам…
Дали ще те дочакам аз в утрото на днешната зора,
дали ще дойдеш, аз не знам...
Но знам, че в мене още тлее обич неугасима там.
Ще минат дни, а може би години, ...
Две лилии червени, плаващи в червена самота,
разделят се завинаги, макар и плуващи в една вода.
Пътищата им се тук прекъсват, от две студени дула...
Не! От едно димящо дуло, порещо спокойната тишина.
Езерото багри се в прозрачни, ...
Скъпи, време е да те зарежа...
Отвори вратата, без да чукаш!
Не светвай! Не взривявай тъмнината!
Това, което търси, вече тук е.
Останала е само... тишината. ...
И днес си изпих хапчето за... римуване.
Какво боледуване?
И днес си изпих хапчето за... сънуване.
Наяве бълнуване?
И днес си изпих хапчето за... обичане. ...
В далечен град!... Като че ли не можеш
да се качиш на влака след вечеря,
да влезеш в моя дом и невъзможна
да се окаже Тъжната неделя!
Не можеш ли да метнеш във багажа ...
Залезът и утрото ни се целуват,
слънцето и луната стоят усмихнати,
прегърнати облаци и ветрове пируват,
танцуват и раждат нови романтики.
Сърцата и телата ни безумно се искат, ...
Завръщаш се след блудните си нощи,
кълнеш ми се, че днес си променен,
че чудното момиче помниш още
и още разпознаваш го във мен.
Не питаш ме "а беше ли щастлива?" ...
И ето, ти ме грабна, впечатли ме,
и чакам, тръпна да те видя.
Напиши ми дума, ред, а може би и стих,
на среща покани ме, говори ми.
Искам с теб да съм сега и тук, ...
??? Живот
Като разярени вълни, чувства разни,
в каменистия бряг на душата ми се разбиват.
Като морската пяна, в малкото пясък попиват.
Кротост и гняв, любов и омраза. ...
Ти знаеш, че животът си отива.
Говориш с мъртвите. Като на сън.
А погледът ти в нищото попива.
- Камбана ли проплака, мамо, вън?
Очите ти от някъде се връщат, ...
Запя сърцето неподвластно никому,
почерпи с вяра болната надежда
и вля от чувствата си даром всекиму,
тъй както съвестта отрежда.
С прозрението си облече грешките, ...
Тъй както камъкът руши гнездо
и пилците разпръснати се реят
без топлото на майчино крило
и думите обидни нараняват.
Като стрели, забити във плътта, ...
И нека да ми духа във лицето.
Бури, урагани нека ме отвеят,
но не ще ми вземат те сърцето,
защото в него пеперуди пеят...
Нека адска жега да ме мъчи! ...
Забравих те... вече не е обичам!
Забравих те... в тебе аз не се заричам!
Забравих те... не чувам вече твоя глас!
Забравих те... не искам да съм с тебе аз!
Забравих те... за тебе вече не скърбя ...
Нещо направи да те намразя -
миг измамен чувствата били са.
Нека в ледността ти да нагазя,
да замръзнат дух, и плът, и мисъл!
Нещо направи, за да откъсна ...
Нека всяка дъждовна капка ти напомня за моите сълзи.
Нека нощта ти напомня, колко съм сама,
а утрото те подсеща за отчаяната ми душа!
Нека слънцето те гали с лъчите си
и ти напомня за ръцете ми. ...