Потопи се в утрото на новия ден.
Не ти трябва нищо и никой –
пожелай си да бъдеш свободен.
Не търси смисъл, не търси градския шум –
избягай далече, пожелай си нещо наум. ...
Музика се чува в тихата нощ
в латиноритъм с дивна мощ.
Танцуват двама, потънали в захлас,
в страст телата им преплитат се завчас.
Очи в очи потъват, ...
Години ще минават безпощадно,
враг ще стане времето, най-злия.
Омразата ще се превръща във приятел,
а злобата - във вечната месия.
Всичко истинско, обичано и чисто, ...
Тръгвам днес без посока и цел,
без багаж и дори без надежда.
Нито нещо съм дал - нито взел
и във чужди съдби не поглеждам.
Клони смело протягат ръце. ...
когато съм тъжна и унила
и в душата зейва дупка гнила,
само стиховете ме успокояват
и душата моя като огън сгряват.
затова отново пълня твойта поща, ...
Купих си билет за цирка на света.
Огромна арена, клоуни, животни,
батути, обръчи, въжета, все неща,
все агонии, алюзии човешки.
Жонгльорът стреляше със мисли. ...
Откъде се взе тази тиха цигулка в сърцето?
Не ми дава капка покой ни денем, ни нощем.
Ангел безплътен ли плаче за нас на небето,
или боса русалка тича край брега тъй самотна?
Откъде тази крехка, копринена нежност извира ...
Разхождам се... обикалям аз света,
но в него виждам все тъга, тъга.
Звукът един е... песента е тъжна,
но все пак човек съм без душа.
Пред мене беше пусто, ...
Песен една реших през живота
си да напиша, да излея всяко
чувство, обгръщащо ме в самота.
А любовта като птица в небето, в
полет красив над мен, ала съдбата ...
Люлката е... Слети... Към небето...
Юмруче сме... В утроба... На вселената...
Бързаме... Да се родим... Умираме...
Обичащи...
Възкръсваме... Обичани... Двама...
Камбаните-спомени тъжно отекват,
напомнят за вечния български преход.
Строяхме развит и узрял социализъм,
но само до преход бездънен, безкраен
достигнали бяхме. Накрая излиза, ...
През лятото, във Варна, близо до Спортната зала, забелязах табелка на улица, написана по стария правопис, на стената на един стар блок. Бях удивен, че е преминала невредима през толкова десетилетия и малко се размечтах. Така се роди това стихо.
(Извинявам се предварително на всички, които не познава ...
Лежа си на тъмно, загледан в екрана,
лежа и си мисля за думички разни.
Защо любовта се превръща във рана,
защо "мили мой" се превръща в "омразни".
Лежа си на тъмно, но отговор няма, ...