Чипоноске малка с русичка главица,
с дъх плодово-млечен и дълги ресници;
с тъничко телце, свито на кравайче,
сладичко ми спинкаш като горско зайче!
Кротичка си, миличка, само във съня си - ...
Пак навън заваля, но какво от това,
страст изпива дъжда,
капки малки вода си играят в калта,
звън отеква в нощта
звезден път ни очаква с теб да тръгнем сега, ...
Тръгнах по незнаен, неземен път,
не търсех знайни четири посоки,
не тъжах от евтини разлъки,
казах си - момиче, наслука!
Жажда утолявах с нежен дъжд, ...
Плътта ми е грешна. Прости ми, сърце!
Прости, че те мъча с години!
Ти си толкова малко, а силно за две...
За всичките болки прости ми!
За разума, който вървя срещу теб, ...
Ще чакам неспокойно изгрева за теб,
чрез полъха на южния вятър
ще посрещам сама залези всеки път
и ще бъда несигурна в техния блясък.
Ще се питам винаги с един вечен въпрос ...
Изтрих те с опакото на дланта
като сълза, изпусната от слабост,
проклех те с черна клетва в мисълта,
кръвта пречистих от ненужната ти сладост.
Прерязах вените на всичко между нас ...
Простете ми
Простете ми, че бях егоистична
и ви тревожех с мойте малки истини.
В живота ми се сблъсках с много болка,
но оцелях, достойна за обичане. ...
А колко сме се борили с клишетата!
И как сме преоткривали нещата!
И колко много вярвали сме в себе си!
Че правилно постъпваме сме смятали!
И колко бяхме в младостта наивни! ...
Изстрадах те, но още те живея
с обърканото чувство на вина
вменило ми мастилен отпечатък
на чиста съвест в твоята душа.
Повярвах, че те има, че ме имаш. ...
Ще ми простиш ли ти мойта поезия?
Съвсем непростимата, тежка амнезия,
с която покрих не само дните назад,
а и днешните наши оставих без цвят.
Ще ми простиш ли тази моя измяна? ...
Боли ме да виждам в очите ти сълзи.
Боли ме да знам, че за мене страдаш ти.
Не искам да те загубя, но уви,
такива ще са моите дни.
Никога за мене слънце няма да изгрее ...
Каквото си посееш в този живот,
такова очаквай да си береш,
защото няма по-честно от това
да обираш каймака от твоята
постъпка - добра или не добра... ...
Пастелната ми есен си отива,
в косите вече златен дъжд вали
и в нея с тебе бях щастлива
и споделени бяха радостните дни.
Поверието с нежност ни дарява, ...
Мамо, дали вината бе в мен?
Проплаках тихо, някак колебливо,
сякаш знаех, че ще бъда нежелан.
Протегнах се по детски доверчиво,
но не ме погали майчината длан. ...
харесваш ми, защото си естествена,
защото погледът ти излъчва доброта,
защото устните ти са така розови,
харесваш ми, защото си енергична,
защото очите ти винаги са лъчезарни, ...