Всичко свърши, за един миг,
лежа на леглото - телефонът мълчи;
сега е трудно да затворя очи,
сърцето не ме слуша и безспирно кърви.
Лежа на леглото и си спомням онези дни, ...
Още чувам гласа ти - "Как е днес мойто момиче?".
Днес съм никак и на себе си не приличам дори.
Бродя в сънища и по моите брулени хълмове
се изкачва душата ми в залезни дни.
На балкона осъмвам понякога ничия, ...
Оплетена във дрипите на лято,
разплакана, сама, суетна,
едва ли можех тази нощ да срещна
едничката надежда за сърцето...
Прегърнала до задушаване звездите, ...
Отново се връщам към стари места,
където сърцето ми с обич туптя,
но всичко е друго - морето, небето,
сърцето не бие - спряло е клето!
Всичко е красиво, но е различно, ...
Любовта не можа да разбие кафеза;
затова си създаде свой свят.
Бесовете ти станаха на раирани песове,
интернетни фантазии – хляб.
Усвои маниера да улавяш прашинки - ...
Случката станала в селце малко, китно,
във дворче на къща - место самобитно,
където петел кукурига си волно,
кокошки зрънца кълват си доволно,
Шаро си лае и котката мърка, ...
Догонват се снежинките над Жълтеш,
по рижите опашки на пазачите.
Дворовете, набръчкани от къщи,
забравиха огнивото си. Сажди
наместо керемиди ги затварят ...
Искаш да те лъжа ли? Добре!...
Не искаш да усещаш как се гърча?
Очите ми са твоето море,
а аз не мога своя сал да вържа...
Ела при мен. Вземи и помогни... ...
Горящите мостове
Текат реки от щастие и радост,
потоци от сълзи текат,
а пренебрегнати, над тях, без капка жалост,
мостовете към миналото тлеещи горят. ...
Една сълза се стича по лицето,
остра болка пронизва ме в сърцето.
Любовта за мен не съществува,
студ в сърцето ми нахлува.
Една сълза пада на сърцето, ...
Бленувам за твоето тяло -
нежнo със устни да го галя
и да усещаш дъха ми, докато го правя,
топлите ми ръце те галят - изящно и съблазнително,
а устните ми ти казват - обичам те, ...
Боли, когато ме забравяш за ден или два.
Боли, когато не ме разбираш, а от това се нуждая.
Боли, когато не се обаждаш и стоя с часове
с телефон в ръцете.
Боли, когато ти казвам, че те обичам, но ...
… И недовижда в битието разлигавената паплач
где сбира дрипите си нищета сред изкуствени камбанарии.
А те - създадени да бият с гласа на наложена вяра,
отекват със звън само в измислени чужди реликви.
Под купола нейде се сбра стадо безгласно. ...
Неочаквана сълза се тихо спусна -
в мъжките очи се беше скрила.
Tихо той ръката си отпусна
по горящите ù нежни устни,
в сърцето отпечатък съхранили. ...
Във тези малки часове в нощта,
когато само с листа аз оставам,
уви – единствено сега така
на теб всецяло се отдавам.
Защо, когато тръпки ни полазваха, ...
От мокрото крилата ми провиснаха.
В мечти се давех кални, заблатени.
И в ритъма на пулс ушите писнаха.
Затърсих сили - скалноустремени.
От нищото втъках се в цялото, ...
Изправи се, пътят продължава
и ще има път, даже и да спреш.
Зная, че сълзите ти в очите натежават,
ала те не връщат станалото днес.
Изтупай си палтото старо ...
Ще я преименувам. Мислиш ли, че няма?
На друг ще бъде буквата мастилена.
Ще допиша нещо. Друг смисъл ще влагам.
Не, нито ти, нито татуировката сте в мене инкрустирани.
Ще си сменя цвета на косата. ...