Poetry by contemporary authors
Когато изгрява мечтата 🇧🇬
за залеза ти забрави!
Спомни си за всички приятели
и силно ги благослови!
Почувствай дъха на зората ...
*** 🇧🇬
какво да кажа, на кого, защо ли?
След мълнията на нощта се страда
и всеки дъх е по ръба на ножа.
След мълнията на нощта просветва ...
Болка не меря 🇧🇬
Колкото - толкова.
Аз я наричам "живот".
В едно колело...
Една обиколка... ...
Какво се случва в смахнатия свят 🇧🇬
... когато легна в моя стар креват и той под мен изскърца си зловещо,
какво се случва в смахнатия свят, във всеки миг с душата си усещам –
момченце ли простенва в своя сън? – за своята изгубена играчка,
или реди си тъпото "дрън-дрън!" във подлеза след теб крадлива вр ...
Съдбовен удар 🇧🇬
Спри с тези ритници, че аз избрах си живот сред черници!
Черно, пусто и мрачно да бъде,
Сърцето да не пребъде!
Спри, съдба, млъкни и не ме мисли! ...
Девет черни котки 🇧🇬
Елена Биларева
Имам девет стиха, девет черни котки.
И напук на вас сама си ги отглеждам.
Хич не могат да са предани и кротки... ...
Разсъждения по Самюъл Бекет 🇧🇬
и задаваха въпроси
до безлистното дърво.
Вятър питанките носи.
По-абсурдно от света ...
Друг поглед 🇧🇬
изпълнен с мир и смисъл,
богат на дух и висши идеали,
а не такъв, в който трупат се финансови хартийки,
и с мръсна корист мижитурките лови. ...
Балада за отминаващите Жени 🇧🇬
... не знам защо жените все ме гледат със бялото на своите очи? –
изглежда, придирчив съм напоследък – старея, и по всичко ми личи,
минават покрай мен, не се и трогват, че видимо изглеждам тъй щастлив,
усещат ли, че ги рисувам с поглед? – и, че ги пиша в римички с курсив, ...
Жарава 🇧🇬
Аз тлея бавно, не усещам
как заникът над мен кърви
и как нощта ми пали свещи
сред разпилените треви, ...
Антиода за комарите 🇧🇬
долитащи със «Бъззз!» в съня,
убивал бих ви със дузини -
разчесвам пъпка не една.
Внезапен удар със ръката ...
Илюзия 🇧🇬
прикриваща неизвестната конфузия.
Безброй реалности съществуват
и всички (не)съзнателно (не)свързани господствуват.
Водородни атоми, квантова физика и теория на относителност ...
Ти идваше... 🇧🇬
Ти идваше с крилете на някакво загинало летящо животно.
Имаше същите криле- на загиналото, прекрасно животно.
Носеше същата необяснима кръжаща печал-
или същата бълбукащо- изненадваща радост, ...
Фронтален удар 🇧🇬
че никой не може да удари така, както нея самата,
дори усмивката и да съм сетил, миг преди това.
Правила го е немалко, повече поради грешки мои,
но има удари, недопустими за джентълменски двубой: ...
Не разбра ли 🇧🇬
Не разбра ли, че те искам,
не усети ли страстта?
Не разбра ли, че обичам,
че е силна любовта? ...
Куражлия 🇧🇬
Даже и в казарма бях...
Животът-хубав, но и лош,
изкарах в бедност и разкош.
Имах срещи с чукундури, ...
Силните жени 🇧🇬
Безпощадно руши, а в душата вали ли, вали.
И какво от това, ще утихнат гневът и страстта,
изпитания пращат се само на силни жени.
Оголели полята потъват в сиви мъгли. ...
Казват – имало рай 🇧🇬
там си волен и млад, няма болка ни мъка, ни грях.
Казват – ангели има, приятелю мой, намери ги,
помоли се за мене, защото си бял, като тях.
Ти бе верен и предан, до мен неотлъчно вървеше, ...
Едно пухче Обич 🇧🇬
… седя си на вечерната тераса – и мисля си под залеза червен –
каквото днес не смогнах да сколасам, ще си го свърша утре-вдругиден,
на Влада ново стихче ще напиша, на моя син ще купя колело,
в писателската моя свята ниша ще пийна с кеф едно шише мерло, ...
Бездомно послание 🇧🇬
Едва ли нещо някому дължа
и лек за преживелиците нямам.
Отдавна знам – живял ли си в лъжа,
накрая сам превръщаш се в измама – ...
Изведнъж 🇧🇬
тази есен в листата на клена,
капки кръв в прегорели треви,
спомнят тъжна любов – неродена.
Синкав дим, някой снимки гори, ...
За челото и ритниците 🇧🇬
Дузина бяха, толкова поне!
И раните зарастваха самички,
корички ронех от одрани колене.
Изправях се, изтупвах се и пак, ...
Защото бях въртопче Светлина 🇧🇬
… започнах да се нервя на света, че си мълчи пред моите въпроси –
защо мръсникът трупа куп злата, а нищият пред черквицата проси?
Защо – към едного ако сме зли, дечицата си галим с топли шепи?
Защо се будим с Третите петли – все по-самотни, тъжни и нелепи? ...
Понякога за малко... 🇧🇬
Но, не..! Не сме ранени...
Просто сме безсилни да крещим...
И твърде много... Уморени...
Понякога... Оставаме сами... ...
Демонът на Врубел 🇧🇬
… понеже Времето реве и стене, и аз си го записвам с благ молив,
как да стопирам Земното въртене, че да се будя сутрин все по-жив? –
отново да се видя див и влюбен, след две-ти петилетки все тъй млад,
и в мен отново Демонът на Врубел да се събужда в смахнатия свят, ...