Poetry by contemporary authors
Преди да видя аз... 🇧🇬
преди осанката да съм видял,
преди да чуя твоя нежен глас
със чувствата си срещал съм те в час
от милиард звездици засиял. ...
Боже мой, колко малко остана 🇧🇬
... сякаш само това ми остана от прекрасната наша любов –
седем прашни писма на тавана, стих от Дядо Валери Петров,
малка снимка от пейката в парка със прозирната рокля солей,
с теб – и с моята вечна цигарка – на самотния утринен кей, ...
Сражение 🇧🇬
Който да работи се научи,
Той и войн да бъде може.
На неудобства да издържа.
С-РА-ЖЕНИЕ значи - огън ...
Post-mortem 🇧🇬
чешма за спомен е сградил…
Пенчо Славейков
След смърт нетрайното ти тяло
порутено в пръстта лежи. ...
Peace of mind
it only is oneself and none other else.
No one's peace would be undeservedly taken away
on account of the misery of mine.
So please, im begging you to keep your mentality safe ...
Живот на заем 24 🇧🇬
Тъмната Енергия е Всичко!
Тя е Живот и Господ!
Уловимият наш хоризонт е прашинка
в тази изкълчена във всички посоки Космическа Плоскост. ...
Въпроси без отговор 🇧🇬
... понякога си мисля и това – дали? – щом пее, славеят не страда? –
и как ли, Боже, стръкчето трева след век превръща хаврата в ливада,
дали – когато малкото дете – за сладолед! – пред мама се разплаче,
в зениците му Господ не чете, че без Любов не чиним ни петаче, ...
Най-тъмно е пред края и началото 🇧🇬
дори и на септември не отива.
Поглъщат локви времето за губене.
И мокри са ми всичките огнива.
Над стряхата трепери недочакала, ...
Злато от кал 🇧🇬
уморих се от лъжливи обещания
разбит на парчета, да - минах през това
и сега ги събирам, няма връщане назад!
Дали съжалявам? - може би... за едно за друго ...
Човекът от Софийското поле 🇧🇬
... понякога, когато ми е зле като на луд, избягал от Карвуна,
седя самин в Софийското поле и си кадя с лулицата тютюна,
броя по магистралата коли и всички междуградски автобуси,
и ме боли, ужасно ме боли, че сме така далечни помежду си, ...
На кръста 🇧🇬
Пак прикован на кръста гледаш нази,
изпълнени с омраза сме един към друг
и кой човек от нас твоите закони спази,
живота промени ни, живот в омагьосан кръг! ...
Когато мокри гвоздеи валят 🇧🇬
върху въздуха с гвоздеи мокри.
Непрогледната скръб е в сърцата,
с насълзени зеници са локвите.
Вятър къса замлъкнали струни ...
Пролетта дойде 🇧🇬
Идва ред на пролетта
Дългоочаквана и топла е тя
Тогава растат най-красивите цветя
Вече разлиства се дръвчето ...
Не е любов напразна... 🇧🇬
сърцето ми не се хаби. Лиричен
е моят свят за теб и ти прекрасна
младееш в него. Обич сладкогласна
лелее в необята романтичен. ...
След отлетелия чадър 🇧🇬
разперих аз чадърът си дъждовен…
Пенчо Славейков
На дъжд обърна, не послуша
чадъра, подслонил ни в мрака. ...
Живот назаем 23 🇧🇬
Какво да очакваме от Новото Време?
Да няма във Него злодеи и идиоти...?!
Всички общества си имат проблеми,
не съществуват в Историята революции кротки. ...
Разпети петък 🇧🇬
„Осанна"!
И с първичен крясък презира -
"Разпнѝ го"!
Как след хиляди петъци не проумяхме - ...
Продължение 🇧🇬
отново се обърна
И преобърна...
И Зима беше
И Пролет... ...
Появи се ти… 🇧🇬
и нещо обвърза ни преди да се усетим.
Като картина в движение те съзерцавам
и всичко в нея оттогава искам да познавам.
Като знак от съдбата дойде от небесата, ...
Откоси 🇧🇬
... запомних как мъглите се дарачат по голите поля и върхове,
как в тоя ден се чудеше кълвачът кого от двама ни да прикове,
как ти подири завет под заслона и ме повика кротичко: – Ела! –
и паднах като капка дъжд от клона на твоята замръзнала пола, ...