Poetry by contemporary authors
Още веднъж е завинаги 🇧🇬
и мога да прескачам локви
само че имам страх от високото
затова преди да видиш рекорда
който чакаш още от раждането си ...
От понеделник започвам 🇧🇬
От понеделник започвам.
(Решено!)
Ще ставам в зорите, ще тичам из парка.
Леглото, бюрото, ще са подредени, ...
Непознат 🇧🇬
минава твойта топлина.
Въздиша млада красота,
готви се за удар тя.
Прелестна и този ден ...
Пътят на Меца 🇧🇬
Меца, що не спря да хълца,
рони даже и сълзи,
киха, кашля и подсмърча,
на опърлено вони. ...
Виж - не е нужно... 🇧🇬
Виж – китарата е сляпа, а ти показва всичко, което усещаш.
Не е нужно да си беден, за да завиждаш.
Виж – колко богати изгарят, без да дочакат надежда.
Не е нужно да си човек, за да си велик. ...
Поточе 🇧🇬
Поточе бистро и звънливо
по камъчета дяла своя път,
да можеше да каже, че, щастливо,
намерило е горски кът. ...
Разходка 🇧🇬
по пътя леко каменист
а спомените във душата ми
пренасят ме във свят по-чист
И сякаш пак съм тук – но вече ...
* * * 🇧🇬
Търсим близост като спасение
за душите наши, та в нежен обков
да ги запазим от грях и падение!...
Но ревност черна отнейде клокочи, ...
Името ми значи Благонрава 🇧🇬
с име, дето значи „благонрава",
повярвала в природата си нежна,
до вчера мислех си, че съм такава.
Защото ме каляваха по мъжки ...
Лабиринт 🇧🇬
и в най-айсберговото сърце.
Поезията е магия,
съграждаща счупени сърца.
Поезията е блян, пролетен полъх - ...
Забивки! 🇧🇬
и ще видиш ти
колко съм дива
и как можеш
да се пукнеш ...
Обичам в тишина 🇧🇬
в стомаха чувствам трепет на крила,
че искам да ги кажа, но и искам
да те прегърна и да замълча.
Защото сякаш грях е гласно ...
Погреби дълбоко в твоето сърце 🇧🇬
и да не видя никога слънчевите лъчи,
нека, ако трябва, умра за твойта красота,
но само да видя отново твойте очи.
Всичко, за което съм мечтал ...
Българска седмица 🇧🇬
делово ми възлага задачи.
Вторник също с костюм официален
ми се прави на много специален.
Сряда леко небрежно нещата ...