Онзи, който крадеше трохите под масата
от обеда на боговете.
После се събуваше и дълго стъпваше на пръсти,
за да не бъде чут.
Боговете го усетиха, за наказание божие ...
Върви си
Върви си - нямам нужда от думи лъжовни
върви си - живота ми на парчета разби
върви си - дори от мислите греховни
върви си - но сърцето крещи Остани ...
М Ъ Р Т В И Т Е П Я С Ъ Ч Н И З А М Ъ Ц И
____________________________________________
"Пясъчни замъци и въздушни кули
са способни да строят само децата.
И поетите..." ...
След жегата на забързания ден
и разхвърляните безразборно думи,
духът ми, спаружен и омаломощен,
от магия среднощна се пробуди.
Прозорецът затворен, но не съвсем. ...
С треперещи пръсти и плахи очи
забързаното ти дихание нежно шепти...
Новогодишна тишина ни обгръща интимно,
незабравимото усещане от танца е взаимно!
Навън е плътна тъмнина, разбулена от уличните светлини, ...
Реших със търговия да се хвана.
Накупих стока, случи се менте.
Оплаках се, но ужас ме обхвана:
- Мъртъв си! – отвърнаха ми ТЕ.
Купих дом – просторен и модерен. ...
Не смей отново да ми даваш шанс,
не смей да ме прегръщаш с думи мили.
Умря в отровата ни нашият романс,
за начало ново - нямам сили.
След мен вратата тихо затвори си, ...
(из цикъла „Вицове в рими”)
„Госпожице, от вашето СV
разбирам, че последната година
била сте секретарка в КТV...”
„В рекламата работих, господине.” ...
Стоя сега и драскам в таз тетрадка,
пиша за миналите времена,
как радостни бяхме – малки деца,
тичащи по поляната, не познаващи болката.
Бяхме в хармония с детските игри, ...
Мисля си...
имаше дни, в които бяхме тъй безгрижни...
Вероятно е било април.
Сега дни пак има, ала други и различни.
Без светлина и виолетови лъчи, ...
Ти ли беше над съня ми надвесен,
ти ли стопли с дъха си лицето ми,
та сънувах най-тъжната есен,
с плитки дъжд, сплела сърцето.
Уж сънувам, а чувам ти стъпките ...
Когато затворят се всички пътеки
и няма пролука за нас.
Когато осъмнем без стон и утеха
и отегчени застанем без повод на старт.
Тогава ще спрем. Без дъх. Отмалели... ...
На тебе повече подхожда скъп елмаз на пръст да сложиш, с рокля от атлаз на бал да идеш в някой приказен дворец, отколкото седейки тук, с глупец кат мен, да губиш времето си час след час.
Понякога загубил ум и глас аз гледам някоя принцеса във захлас, ала да носиш царския венец на тебе повече подхожд ...
Приятелство, какво ли означава то?
Да бъдеш близък с някой, да споделяш,
да му помагаш във добро и зло
и всичко твое с него да разделяш.
И сблъскали се челно със живота, ...
Аз искам с теб небето да разкрия
и хилядите птици сред простора,
в очите ти лъчите да открия
на слънцето, пламтящо без умора.
И как желая с тебе да политна, ...
Злобата разяжда хорските души,
вместо да изгражда, бута и руши,
странно е, че всеки тук я предпочита,
странно е на нея някой да разчита.
Любовта остана някъде накрая, ...
Съжалявам. Сигурно има някакъв начин
да се преглътне вкуса на чуждите устни.
Това, че го има, обаче изобщо не значи,
че твоите от горчиви ще ми станат вкусни.
Съжалявам. Сигурно има някакъв начин ...
Пак съм вперила поглед в нищото
и в очите ми пак плуват сълзи,
въздишка, като лист отронен,
откъсна се от моите гърди.
Стоя до прозореца и стиснала зъби си мисля, ...
Нужен си ни, Апостоле, свят,
да премахнем враждите между нас,
радостта и щастието да нямат цвят,
да се кланим само пред житния клас.
Нужен си ни, Апостоле, безкрайно, ...
В моите мечти пак се появи,
лицето ти грее в моите очи.
Приказката моя сега ще ти разкажа,
как сме само двамата на плажа.
Луната и звездите нежно ни се усмихват, ...
Почуках на вратата ти и ти отвори,
съзря ме там - плачеща и жалка,
с треперещ глас ти заговорих,
поисках да покажа нещо малко.
А ти ме гледаше студено, ...