Poetry by contemporary authors
За момичето с най-красивата усмивка 🇧🇬
Ти сияеш като звезда, от която аз отпивам светлина.
Сякаш щом усмивката ти на устните гори,
този свят от чистота блести.
Чудо мое, моя нежна искрена любов, ...
Без смисъл 🇧🇬
луната ме гледа със жал.
Дори и самотната къща
изпитва към мене печал.
Цветята оклюмаха снощи, ...
Левски 🇧🇬
Твоето име днес е светиня
за целия български род.
Твоите слова биле са, магия,
за светла съдба е бил твоят зов. ...
Слънчева тайна 🇧🇬
Kолко дълго вървях, да те видя!
В миг единствен стоя с часове,
все така ти насреща ми идеш.
Грее свидното синьо: ела, ...
*** (хайку) 🇧🇬
Вихър, порой и сумрак...
Тревожни птици...
* * * 🇧🇬
миглите на спомена
и тихо плаче...
Спи истината
до лъжа разголена. ...
Носталгично 🇧🇬
да полетя като пеперуда над света
от приказки, игри и песни... и с необяснимото вълшебство
да потъна във забрава така до сутринта.
Море от спомени връхлита ме. ...
Натюрморт 🇧🇬
пак се връщам, избягал от плен,
и се питам дали да възкръсна
и да вярвам в копнеж нероден?
Знам, пресичах все чужди пътеки, ...
Черният монах 🇧🇬
сред нощ, обгърната в мъгли,
на гения си с поглед плах
не се отдавай ти. Поспри
тоз огън силен и жесток, ...
Алхимикът 🇧🇬
на древния замък, до тлеещ мангал,
дълбоко замислен седи побелял
стар алхимик. Тихо шепне си: „Чу ли
молбата ми страстна, о ти, Азазел, ...
Многоточие 🇧🇬
един безкраен ред от многоточия.
Прости, но се разпуквам от страдание,
залепнало по минали животи.
А думите, зад всички очертания, ...
На разходка 🇧🇬
Баба ми облече
новото елече.
Грабнах малкото си мече,
взех и новата си топка ...
Мечти 🇧🇬
На двадесет и шест когато си,
животът ти е тъй прекрасен,
като в един огромен океан,
събрани са мечтите твои. ...
Единица 🇧🇬
Ако си малка единица
сред чифтове числа и бройки,
защо да тръгваш с единица,
с която да си пишеш двойка? ...
Работливка 🇧🇬
Румянка рано стана,
видя, че майка ù я няма.
Сети се тогаз
да разтреби тя завчас. ...
И въпреки всичко оставам... 🇧🇬
Нима безрасъдно е да се вричам?
Нима глупаво е след теб да тичам?
Нима... защото без тебе не мога да дишам.
Нима единствено моят прозорец свети в нощта? ...
Пропуснати ползи 🇧🇬
Идея слънчева изгаря ме отвътре.
Нахилен мозъкът ми ще се разтопи.
Изплезен, смисълът едвам се тътри,
задъхан в гънките мълчи… ...