Веднъж за ръка ме хвана,
беше тъжна... просто ей така,
цялата в сълзи бе обляна,
от тях чак ти превърна се в река!
Днес аз съм тъжен, а теб те няма, ...
Тръгвам си с утринната зора,
защото страхът във мен шепти,
да не би разочарована да си от мен,
ако наяве видиш моите сълзи!
Идвам нощем като нечакан гост, ...
За нея той откъсна роза дива,
подаде я с очакващи очи,
а розата, от всички най-красива,
заби в плътта му парещи бодли.
От болка кървава се сви сърцето ...
Родна стряха
Цигулка вън тихо проплака във мрака
и някой затръшна там пътна врата,
петлите започнаха своя спектакъл,
а аз пак над листа подпрял съм глава. ...
Разни чувства, разни идеали...
Страхове и мисли -
някои нови, други стари...
Карат ни да обичаме и да се вричаме,
в измислена нереалност въвличат ни... ...
Отшумява като порив на вятъра,
лист по лист от дървото на тъжен пейзаж.
И затихва като аплаузи в театъра,
след последния бис на любим персонаж.
Избледнява като лунен бял облик ...
Приятелството е особен камък.
Иманяри не могат да го присвоят и продадат.
Приятелството е особена находка.
Прави вълшебна всяка разходка.
Приятелството е фея, която ме кара ...
Здравей, май за теб съм една непозната,
ненадейно изплувала в тъмното.
Усмихвам се плахо, подавам ръката
и се пръсват желания несбъднати.
Поглеждаш към мен и се чудиш коя съм; ...
Очи кехлибарени, в които се взирам,
в които намерих аз любовта.
Очи, в които намерих утеха,
които приютиха моята грешна душа.
Очи, за които проплаках сякаш цял един живот, ...
Какво правиш попитах се а аз не знаех
Да се спра опитах се а аз нехаех
Снежните дни потъваха в черната поука
А капката надежда бе замръзнала в капчука
Правя това което трябва а дали ...
Във очите ти събрана е вселена:
топъл космос - необятно щастие.
Тя, душата ми, от тях е запленена
и завинаги остава им подвластна.
А ръцете ти са океан от нежност, ...
Крадец на мечти
Не ми е съдено да бъда безразлична,
да те гледам с друга, без да ме боли.
Не мога да съм като теб себична
и да обърна гръб на своите мечти. ...
Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.
Недей да ме упрекваш, че безчет ...
Във тази огромна държава, на име Поезия,
в която попадам със някой случаен тайфун,
по-трудно е сякаш през границата ù да излеза
и подпис в паспорта не трябва. А прашният друм,
по който душата ми вече е минала гола ...