КРАДЕЦЪТ НА ОРЕХИ
... тътри дрипави бурнуси облакът връз дол и рът,
орехи край пътя бруси циганче със дълъг прът,
гладно – кончето му скубе туфи жлътнала трева,
мракът мъкне тежък губер през корията едва – ...
А тази сутрин хладно е. На лакът
полегнал е на покрива дъждът
и тънки клони, като с пръсти щракат,
а гроздето в лозницата е кът.
Защо тогава вятърът пиян е? ...
Устните ти зад ухото ми въздишат,
и носът ти вдишва отново аромата ми.
Ръцете ти върху раменете ми остават,
а устните ти местят се по шията ми
и чувам в себе си ударите на сърцето ти ...
Липата златокоса се разплака,
сълзи кристали по земята заваляха.
Южняка чакаше с надежда плаха –
сълзите перли ветровете разпиляха
над къщите. Дърветата смутени ...
Добър е този, който ти крещи,
защото си е предплатил цената.
Но ти си мислиш, че добрият си,
защото тихо свеждал си главата.
Нима добро е да си примирен ...
Като вълна, която отласква морето,
попадам в теб, очарована от света ти.
Като стрела, която пронизва сърцето,
идваш и се настаняваш в живота ми.
Аз преди теб в тези истории не вярвах, ...
Ще дойда есента, по хладното.
Преди ноември да запари чая.
Преди мъглите да се спуснат бавно
и дъждовете да не виждат края.
И ти ще ми отвориш, мислено ...
Казват,че преди да се влее в морето
реката трепери от страх,
притихнала плахо се вглежда в небето
и пита дотука ли бях.
Дотук ли бягах по камъни гладки ...
Поведе некадърникът хорото.
Отдавна да е пръв му бе мерак.
Без ритъм го удари през просото.
И с грешни стъпки той развя байряк!
Безумно взе да рита със крачета! ...
И днес по тъмно станах, спяха песните,
на златна люлка в пъстри дървеса.
Денят ми няма днес да е от лесните,
но зная си отдавна, че не са,
дошли с карета дните ми за глезене, ...
О, SANCTA SIMPLICITAS!
Започнах да изхвърлям напоследък от своя ден рой глупави неща –
например – ако викне ме съседът на табла да го бия! – пък не ща.
Или – когато седна с трета бира на Седма пейка с томче на Рембо,
и някой тъп случайник ме нервира с познания за Земното кълбо. ...
Човекът - това грешно създание!
Често ли чувства то покаяние?!
Не, едва ли! С егото си титанично
то събаря всяко чувство финно и мистично!
Като слон сред стъклария ...
Един творец с изчерпани батерии
дълбае все в познатите неща.
Филм един върти в различни серии
и е дотам! Затворена врата
е тази, от която вдъхновение ...
"Един ден ще обявят война и никой няма да отиде"
Карл Сандбърг
Всяко отчупено парче от сърцето кърви,
всяка изживяна болка все по-силно боли,
отивай си, лято, вересиите си прибери! ...
Отмина август:топъл и нежен като ръцете ти.
Навлизаме в зоната сладка .Там ли е сърцето
на лятото с кехлибарени лъчи в очите ти?
Отлетяха птиците на южните топли мечти.
Протягам ръце към твойте ръце, за да получа ...
Искам толкова много неща да изрека,
да покоря и умая твоята същност,
да галя твоята душа с моите деяния,
да галя твоите очи с моите думи,
ти ме покоряваш с човека които си, ...
Как иска ми се в полет да се случа,
прокудена от хорска суета,
на свят смирен вратата да отключа,
обичана и волна да летя.
Как иска ми се вятърът-неверник ...
Тайната на изгубеното кралство
Тихото момче изчезна с крясък,
не остави и една причина.
Разпръсна се по пода като пясък,
съдбата шанс не му даде живота да опита. ...
... с венец от диви гъски отлетя
и мойто лято – сякаш беше вчера,
и честно казано ме хвана яд,
че даже не остана за вечеря.
Как исках!... Струваше си да го спра, ...
Живее ми се с тебе, вакуумирано.
От хаоса за миг да се отлъчим!
Без въздух много пъти сме умирали,
но нека на клишето се опълчим!
На личния комфорт и периметъра, ...
ВЪЗХВАЛА НА ЧЕТЯЩИЯ ЧОВЕК
Какво, че съм прочел три влака книги – и мъдростите мъкна си на гръб?
Дори да пеят летните авлиги, мълча! – и хълтам в Мировата скръб.
Отварят ми се звездни кръгозори, в които Вечността пред мен съзрях.
От вечният девиз „Memento mori!“ аз вече не треперя цял! – от страх. ...
Колко е хубаво да си имаш къща,
пълна с хора и семейство.
Колко е хубаво да чакаш с нетърпение някой да се завръща
и отново да те прегръща.
Колко е хубаво някой да те обича ...
БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ, ЗА ВСИЧКО!
… благодаря ти, Господи, че мислиш понякога в небето и за мен,
че хлябовете мои втасват чисти и с Теб си ги споделям всеки ден,
че двете риби, дето ми ги даде, ще стигнат да нахраня някой брат,
че ни веднъж не ме остави жаден за Обич в този безлюбовен свят, ...