Гларусът 2
Здравей морска птицо, отново те видях
и ти ме позна и ми помаха с крила.
В моят роден град аз скоро те съзрях,
а сега си при морето, в твоята среда. ...
Различна си. Много си различна.
Косата ти е пъстър листопад.
Гласът ти е поезия лирична,
ухание на тъмен морски бряг,
Красива си. Трептяща в полумрака. ...
И преди да командва съдбата
в старо време - предишен живот,
вероятно били сме познати,
или сме се виждали по любов...
И по тъмни пътеки, и друмища, ...
Да кажа ли... казах ви или да замълча!
За загубите, за смърта и пострадалите хора!?
Лъжа ли е, че все още вярваме в това...
че те са избраните да ни водят към доброто.
Не искам да посочвам с пръст... ...
Никой не искаше тази съдба.
И затова ми се падна без време.
Силно се молих да не е за мене.
Ярко контрастни светът ни събра.
Никой не вярваше да устоя. ...
Съзерцавам те, в морето те виждам
в залеза и в изгрева, все те виждам.
В погледа ти, либе мое, се извисявам,
и в обетована земя се приземявам.
Земята и небето в пазвата си ни пазят, ...
Приличам ли на ангелче от рая?
Повярвай ми, приличам, но не съм.
И дявол съм, когато те желая,
светица съм. Тих шепот, Божи гръм...
Такава си досега не си обичал ...
СЕДНЕТЕ ПОКРАЙ МОЯ БЯЛ ПРОЗОРЕЦ
… прозорецът на светлия ми дом е винаги отворен към Безкрая,
присядам край перваза мълчешком или пък тихо римите си бая.
Под мене кротко трополи светът, не знам отива ли, или се връща,
нима и аз изминах своя път? – тъй светло дишах в Божията къща! ...
Ти,знаеш ли какво е в друга душа?
Небето крие слънце в тъмен облак.
Трудно ми е някого в тъга да утеша
в пороен дъжд под сушина.И колко
ще звучи нелепо:градушка да удари ...
Светът се е нагледал на съдби.
Отдавна всичко много му е ясно.
Не пита никой - колко го боли.
Понякога дали му е прекрасно?
Историята днес е обичайна. ...
Все тебе срещам в този сън, приятелю.
Все с тебе се ръкуваме. По мъжки.
Ръката ти е лека, като вятъра
преминал през сърцето ми на пръсти.
Душата ти е ръбеста, а изгрева ...
Усмихвам се, ала искам да заплача,
а облаци да скрият слабостта.
Усмихвам се, но сълзите са в здрача,
пристигат с дъжд поканен от нощта.
Пристигат и бурята започва. ...
Къде отнесе мисълта, Танюшо?
Пак вятърните мелници подбра!
Запалила поредната цигара,
ти в пушека тютюнев замечта.
Зарея поглед в празното пространство, ...
Перо от морска птица
Дойдох отново при теб мое море,
за мен си ти мечта още от дете.
Донесох ти книжка, моите слова,
за теб любимо Черно море от душа! ...
Противникът на чалгата пак щрака с пръсти
и дупе кърши палаво високооборотно.
Танцуват с него и метреси тлъсти
на границата на кючек и порно...
В елитен клуб са, образцов бардак, ...
СЕЛФИ С ЕСЕНТА
… слънцето ли каталяса? – диша лятото едва,
вятърът на седем гласа ревна в жълтата трева,
във къртичината рохка хлътна кьоравият кърт,
мракът жалостиво охка върху урви, дол и рът, ...
Зъбите
Потенция за познание зъбите са!
Необходимост крайна само да има трябва - зъб когато губиш..
На зъби изкуствени не радвай се.
Не се утешавай със надежда такава. ...
Когато я докосвам ме боли.
И сякаш плаче северният вятър,
а ураган надига бесните вълни
в един болезнен и интимен кадър –
задъхан, яростен… до стон… и вик. ...
Коридорът мрачен мигновено грейна
и край мене мина лека фея,
със очите си изящни, чудодейна
сред цъфтежа див на орхидея!
В косите й - градина Божия! ...
Тези голи площади напразно бленуват звезди –
да се втурнат подобно залутани чайки в небето.
Само дъжд, само дъжд, само дъжд – ще остави следи
като дири на плуг, заорал като луд към морето.
И вали из ведро, и залива задушната шир. ...
ДЪЖДЕЛИЦА
... в минутите преди дъжда, щом възел въздухът натегне,
върху плешивите бърда потеглят облаци безредни,
далечен – гърмелът гърми, и сякаш кърти небосвода,
седим на хълма тъй сами, но аз край теб съм го̀ла во̀да! – ...