По още незарасналите рани
и белезите в близкото ми минало ми
разхождаше се кой, когато сва́ри.
Олекне му, а после си отива...
Пристигаха със гръмки обещания, ...
MEMENTO MORI!
... смъртта си има инакви задачи – тя ми подостря пачето перо,
спогаждаме се с нея другояче, и напоследък – само със добро,
разбрали сме се много да не бърза, не съм сега за дълъг път готов,
да дишам всяка своя глътка въздух, защото тя е Божия любов, ...
Остарях и се сбръчках -
като орех от новогодишна украса,
като взета на лизинг от автоморгата бричка ,
като черен хайвер от небрежност мухлясал,
като на клоуна маската трагична, ...
СЕПТЕМВРИЙ Е МИЛУНКАТА НА БОГА
... септемврий врътна жълта броеница на пейката ми в дрипавия парк,
и припекът – плашлива малка птица, слетя ми край изтъркания кларк,
накъса ми се песничката птича! – мелтемът над морето вой поде –
и листопадът тръгна да се свлича като талаш, настърган със ренде, ...
ИЗПРАЩАНЕ НА АВГУСТ
... нали е само лист от календара, от мен и август взе, че отлетя,
приспивна песен вятърът подкара из парка – по алеите с цветя,
не се целуват влюбените вечер на пейките под залеза златист,
и листопадът тихо се съблече, започна да се рони лист по лист, ...
Вземете я и нея, ако можете,
усмивката ми – да ви подслади
горчилката. И си сменете кожите,
и с по-хамелеонски от преди.
Вземете я онази дума – благата, ...
Той е гениален ерудит, той е умен -
магистрала Ботевград-Враца-Шумен!
Между сертификата и ваксинацията
много е мощна, силна куролацията!
Що Конституцията той да спазва - ...
Камбанен звън очите ми отвори,
привикнал да броя до две и три.
Не бе на смърт. Звънът ми проговори.
Добре си ми дошла! Седни...
И тя ме запрегръща в свойта радост. ...
Едната капка дъжд ме преломи.
Разлях се и водата ме погълна.
Сега вали. Не спира да вали
и само със дъжда се чувствам пълна.
А бяха сламки тънките лъчи, ...
А иска ми се да напиша стих.
Като онези, от които ти се плаче.
Но как? Сърцето ми мълчи.
А думите несмислено нагарчат.
И мисля си, изгубил съм ключа ...
Стоя между живота и смъртта,
за първи път послушница смирена.
Страстта ми укротена спи в гръдта.
Душата тиха е, но несломена.
Полето бойно – тъмно като в рог. ...
Госпожо Злоба, моят дом е малък,
две стаички и кухничка отзад,
седнете, де! Ще хапнем с Вас по залък,
че виждам – озверяла сте от глад.
Тук някъде в ей онзи тъмен ъгъл, ...
Потопих се във Вселена
чувствам се щастливо обременена.
Неочаквано изпаднах в безтегловност
опияниението го усещам със тревожност.
Енергията ми иска в тази вечност да се рее ...
Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ - гр. Пазарджик
🇧🇬
Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ - гр. Пазарджик, първоначално се наричаше „Немска езикова гимназия Бертолт Брехт“. До 1976г. занятията се провеждаха в сградата на начално училище „Отец Паисий“ - така наречената „Стара немска гимназия“. След това, а и понастоящем - в новата сграда, и с настоящото си ...
Сряда ¤ последната от август... 🍀🍃🍂🍁
В тая сряда осъзнавам, че август утре ще си отиде, есента скоро ще пристигне.
В тая сряда много още е лятна температурата,
ама усеща се и на есента привкуса.
В тая сряда много топло е на слънце, ...
СИМВОЛИКИ
... пак иде нощ за страсти и неволи, без теб ще си осъмна може би,
за теб, дете, душата ми се моли, за теб, дете, душата ми скърби,
ще зъзнем тихо – грешничета голи, дечица под разплакани върби –
за теб, дете, душата ми се моли, без теб, дете, душата ми скърби, ...
Не тръгвай, лято, моля те поспри...
В тревите още пърхат пеперуди,
в косите топъл вятър пак трепти
и облаци се гонят като луди.
Не тръгвай, лято, искам жарки дни... ...
Говорих днес - с един путинофил,
в Русия що не ходи да живее,
нали - почти от век е… русофил,
и всичко руско тачи и милее!
Попитах го - защо не е в Москва ...
Най-личната мома била, той – лош,
на работа не ра̀чил да се хване,
по кръчмите пропивал всяка нощ
и свиден дом, и бащино имане.
За майка си отмяна тя била, ...
Отлитат ли надеждите (не знам),
към изгрева – зеницата небесна.
Морето е протегнатата длан
на път към вечност с много неизвестни.
Върви животът – пясъчна следа, ...