Да се сбъдне твоята мечта
(поздрав към всички добронамерени хора по света)
Звезден прах да падне от небето -
да покрие цялата Земя!
Да усмихне се във теб детето! ...
Ще ме видиш в някоя звезда,
паднала невинно от лицето ти студено,
раздираща след себе си безименна бразда,
стопяваща снежинки в твойто име вледенено...
Аз няма да се отразя на живо в погледа ти... ...
Ще се престоря, че се усмихвам.
Ще се престоря, че не ме боли.
Ще се престоря, че със самотата свиквам.
Ще се престоря... и ти се престори.
Престори се, че чувствата ми били са неразбрани; ...
Със мъжка нежност вятърът загърна дюните...
А пясъкът прошепна на Живота: Пак се раждай!
От Любовта очакваща зачатие, Нощта поиска
грях... и с него тя изтля във жаркия безкрай.
Нагонът подчинява бедуина... да ловува, да е хищник! ...
потърси ли във ъгълчето прашно...
където криеше по малко смисъл - ей така, за трудни дни...
преди последната прищявка на съдбата с омайни думи да те заблуди...
Раздухай пепелната си забрава... има смисъл...
Целуни ме в дъжда под звездите,
прегърни ме със топла ръка.
Да танцуваме в звездния ритъм –
аржентинско танго във нощта.
Приеми ме в сърцето си топло, ...
Джелем, джелем лунгоне дроменса,
маладилем бахтале роменса.
Пребродил съм аз пътища безкрайни,
там срещал съм и цигани щастливи.
От тях научих святата им тайна – ...
Имане
на жена ми Нурсес
Жената, която обичам, до мен се съблича,
отпуска чело, а пък мракът се дръпва на педя
и аз, който често прогонвах сърцето й птиче, ...
Не трябва тъй неустоимо да ме гледаш,
очите ми игриви дяволчета стават,
издайнически в сговор засияват!
Не трябва да ме галиш тъй ефирно,
стихийни водопади ...
ДЯДО КОЛЕДА В ТЪЛПАТА
То не иска, то не проси... Просто е на този ъгъл...
Но в безмълвните въпроси никога не съм се лъгал...
Срещам сякаш неслучайно сянка в детските очи...
Гледам - коледната тайна в тях изобщо не личи... ...
Живееш в своите мечти
мечти от разкази и тонове сътворени -
сътворени от художник тъй велик,
че той разкрива си пред теб
душата и, като никой друг, ...
Защо ли борят се в мен чувства и спомени,
защо ли в гърлото са заседнали слова неотронени?
Нима не успях с тях да се преборя
и на щастието път да сторя?!
Нима не ги почувствах и разбрах, ...
Догарят тъжни пепелища...
Във всеки въглен - жива топлина.
Разпалвана от вятъра, в огнище,
сега изстива пареща сълза.
Във всяка малка тлееща искрица, ...