Мога да те забравя, ако поискам,
мога да бъда хладна като лед.
Мога по всяко време да си отивам
и да се връщам отново при теб.
Мога безмилостно да те зарежа, ...
От недрата на тайнствени люти вулкани
избликва любов, по-всесилна от лава!
Докосват се пламналовлюбени длани,
телата се впиват с бодлите жаравни.
Впий устни с тръпчивия вкус на маслини ...
ОТРИЦАНИЕ НА ОТРИЦАНИЕТО
_________________________________________________
Каквато и любов да ги свързва,
мъжът и жената винаги си остават
чужди един на друг... ...
Той пъпли по грапавия път нагоре.
Намира начини, ако ли не - причини.
Отърква се о хлъзгавите подобия на хора
и не спира се земята ни да пори.
Тя - проядена като сиромашко сито ...
Сънят се стича по клепачите:
когато, уморен, взорът се замрежи с тънко бяло було
и мислите затанцуват в предсънния си унес,
да кажем Сбогом на безвъзвратно отишлото си Днес
и да приветстваме настъпващото Утре/о.
Небесата вече разясняват се.
Облаците тежки се отдръпват.
Звездите в мрака бързо помръкват.
Дъждът сякаш спира и тъгата умира.
За нов ден се отваря небето. ...
НАЙ-ДОБРОТО ДЕЛО НА ГОСПОД
Изминаха толкова много години...
Как се стопиха?!
Майка ми се безпокои вече само небесно.
Плете безкрайния шал на Вечността ...
"Онези облаци, огън и дим"
Всеки ден е хубав ден... да започна
да те обичам и опознавам.
Да ти кажа и покажа как никак нямам
сили да те гледам... отдалеч ...
Прости... за пътите, когато бях жестока,
по-зла от вещиците в приказките даже...
Прости... че ти се чувстваш като лесна стока,
която егоистката у мен с кристални сълзи маже...
Прости... че съм ината и непоколебима, ...
Не поглеждай назад към камината,
където отдавна вече няма огън... той изгоря...
Остана само частичка пепел в Пространството.
Не се завръщай в миналото -
тази птица отдавна разпери крилете си ...
Пробойните са много в тези дни -
нахлуват гняв, тревога и обида!
От рано сутрин още ни боли!
Приятелите тихо си отиват...
Забравяме рождените им дни, ...
В момента, в който ти пишеш това,
със сигурност ставам пак себе си.
Събличам праха и шума от околния
свят, забравям за всички професии.
Поглеждам с очите си - моите, ...
В памет на милия ми татко...
Кажи ми, моля те, че си добре,
макар там някъде далеч, невидим.
Към теб протягам двете си ръце,
да те погаля пак по челото, помилвам... ...
Бъди предизвикателство за мен!
Накарай ме в съня ти да се влюбя!
Стани мигът, щастливо споделен!
В мечти ума си искам да изгубя.
Бъди предизвикателство за мен! ...
Аз бях онази лястовица от хартия,
която се разпадна с късния, предзимен дъжд…
Разтворих се, самотните сълзи във мене да попия,
сълзите на Ноември, потекли изведнъж…
Замахнах със крила с последна тръпка ...