И ще е тихо, много тихо,
когато се сбогувам със вълните.
А как обичах, как обичах по тях
да се разхождам – сякаш птица...
И ще е тъмно, много тъмно, ...
В душата мрак настана,
не чувствам ни тъга, ни радост,
а единствено пронизващата мъка,
че изгубих обичта и безчувствена стоя.
Ни желая, ни ридая... а какво остана? ...
Само още миг и ще съм удома,
ще протягам към теб двете си ръце
и лице ще сгуша с мъничко тъга,
ветре мили, с уморените нозе.
Пътят ми донася тлееща бразда, ...
Неочаквано, но тази нощ сънувах те.
Беше сън - като онези, в приказките -
като връхлитащо осъмване
в шепите разпукани на скитника...
Сънувах те такъв, какъвто нямам те - ...
Върни ме в реалността. Там, откъдето започнахме.
Където всичко бе песен и радост. Където нямаше суета.
Върни ме в реалността – в онзи чуден свят,
където цареше хармония и красота.
Сега аз съм другаде. На непознато място, ...
Навън времето е слънчево и приятно,
ето че лятото пак дойде.
А вътре в мен вали ли, вали,
капка след капка попива сърцето ми и боли.
Къде останаха слънчевите дни и за мен, ...
Аз си нямам любовни писма,
само спомени от тайни хотели.
За любов не съм проляла даже сълза,
затова писмата са само листове бели!
Аз си нямам пръстен на ръката, ...
В паважни улици и улични фенери,
в суетата на хорски водовъртеж -
там си бил, в грозота и предвзривна феерия,
в смъртна тишина и вулканичен гърмеж!
В мен живял си преди да бъда жива, ...
Един прозорец! Хиляди съдби!
Валят парцали снежни от небето.
Покриват черното със белота
и опустяват улици, градини,
остават само светлините на града. ...
Навън валеше тихо, нежно.
Аз уж държах се някакси, небрежно.
А снегът през ноември се трупаше вън
и у мен се връщаха спомени като насън.
Ти помниш ли, помниш ли онази пързалка? ...
Тази нощ погребах музата си,
поставих я с присвити колене на пода.
И после дълго плаках в тъмното,
със сълзи пълнех мъртвата утроба.
И питах се защо оставих я да си отиде, ...
Позна ме. Аз съм Никой. И ме няма.
Безплътна сянка в слънчевия свят.
В сърцето ми недей да търсиш драма -
там няма нито тръни, нито цвят.
Невидим облак. Просто къс пространство ...
Пристигнах аз на бала нейде по средата,
паркирах си набързо на паркинга метлата,
отидох до казана и сипах си отвара,
и се заприказвах с вещицата стара.
Набързо ми разказа всички пресни клюки - ...
Старата любов не ръждясва
и винаги остава млада.
Винаги се помни все така изящна,
сякаш във душата е заудряла камбана.
Веднъж влюбиш ли се, полудяваш. ...