Тъй жива съм! И дива! Обуздавам!
С косите си оплитам ветровете,
с ръцете си живот им подарявам,
със устни ги целувам по крилете.
Тъй жива съм! След тебе съществувам! ...
Тоя изгрев беше толкова розов,
мек бонбон в ноемврийски роман,
с тънки пръсти небето се блъска
в своя пъстър, кашмирен таван.
И изобщо не искам да тръгвам ...
И нека бъда твойто изкушение,
да тръпна в страст и дива нежност
и да усещаш топлината в мене,
и изгрева в очите ми безбрежни.
И нека да ме чакаш жадно ...
ЛЮБОВТА НЕ КАЗВА "ИДВАМ"
Една мечта, която дълго сме очаквали,
тихо с дланта си измислена ни погали.
Като измръзнали звезди с дъха си ни стопли,
и изтри от душите ни тъжните вопли. ...
Сякаш съм от зноен пясък пред тълпата,
а в ръцете ти горя без огън
и се сипя
и изчезвам между пръстите на китариста...
желая белите камелии на твоите очи. ...
Не искам пак в спомените да се връщам
и в мислите си силно пак да те прегръщам.
Да усещам как се целувки ме изпиваш,
да бъда с друг, а отново да ми липсваш.
Не ми звъни! Защо го правиш, ми кажи? ...
Когато стигна, ще съм толкова нечакана -
почти такава, както във началото.
И пак ще е приклещена душата ми
между зачеркнатите цифри в календара ни.
А може би сме крайни песимисти, ...
Няма Ботяф, няма ЦСКА,
черно-бялата любов е единствена!
При победа и при загуба сме със вас,
раздайте се до край за нас!!
Черно-белите момчета бяха шампиони, ...
От спомените да се скрия не умея -
поставена от тях съм на колене.
Една тъга–дъга в душата ми все вие
и дяволски усмивки ми постеля.
Дулото си е насочила към мене ...
Намалявай - намалявай!
диа-монолог
- Намалявай, намалявай, намалявай скоростта!
- Как, нима е близко вече, близко ли е пропастта?
- Абе, аз това ти казвам! ...
Едва ли във стиха ще се излея сполучливо,
молитвата ми пак ще се окаже твърде дълга
и все тъй тягостна ще да звучи, плачлива,
изпълнена със горест и със парлива болка.
В молитвата ми пак години ще се вплитат, ...
(вдъхновена от еротичните пориви на Аластор)
Чорапките на моя скъп любим
ухаят хормонално на Деним,
ако заритка с тях във чужд отбор -
улавям миризмата на Диор. ...
В онзи ъгъл, където мечтите пътуват
върху детските кончета с пламъчни гриви.
Разпилели звездите във скута си -
избродирани думи - вълшебства от приказки...
В онзи ъгъл, където мечтите отсядат ...
Животът върви си, река бързотечна,
завихряща бързеи слепи. Поврат.
Повличаща клони и дънери тежки
коритото следва, не тъжен обрат.
Тече си реката през ниви, поляни. ...
Искам да те изживея... да усетя всичко -
докосването, пулса, топлината
и да потъна в дълбините на очите ти,
да споделя със теб дори и тишината.
Искам да те вкуся... да опитам всичко - ...
Щом пясъкът се сгуши в малка и самотна раковина,
а луната страстно помилва с жаден поглед звездите,
един пейзаж, наподобил жива и нежна картина,
полива с патос, цвят и наслада за дълго очите.
Щом слънцето гушне природата с цялата си детска обич ...