Не мога да повярвам, че съм аз
във тази роля - глупава и малка!
И тези тайни срещи между нас
ме унижават и се чувствам жалка...
И казвам си, че трябва да се спра, ...
Безсмислен беше хаосът у мен,
от здрачна лудост, мрачно безначалие.
И маскен грим пристягаше във плен
душата ми - бездумна от стенания.
Родих те от самото си сърце... ...
Без да ме обичаш, спря се на мен,
избраница била сам за твоето легло.
Не само вечер, а и всеки ден,
ме търсеше за щяло и нещяло.
Употребена бях многократно, ...
/ по Татьяна Танько/
Нататък и без тебе да знаеш че може!
Нито с любов. Нито с изгаряща ревност.
Аз не звъня...Аз не тревожа...
Прости ми, но вече не си ми потребна. ...
Със ножове връхлитаха на кила,
експанзия към всеки следващ град,
пиратите със скъсаните жили -
във търсене на тайния смарагд.
Със топовете стреляха "на седем" ...
Красива
Дали са ти казвали, че красива си много,
навярно случвало се е много това,
знай от мене, че всичко е вярно -
за бога, "красива" е нищо това! ...
Изрекох хиляди думи. Красиви. Нежни.. Топло галещи.
Инерция...
Обещания.
Изхвърлих всичко онова, запазено за Истинския от себе си.
Неистински целуваща. ...
Толкова празно е без теб.
Сърцето ми сякаш се превърна в лед.
Душата ми от този студ е скована,
защото след теб остана само... рана.
Подскажи със нещо, че си още тук. ...
Прошка
Умира в знаците. Възкръсва в звуците.
Подрежда фразата банална грешка.
Ръцете свиват паяжини-длани. Мълви те
свършекът на въздуха. Намятам дрешка. ...
Не ме гледай с тези твои красиви очи...
По-пъстри са от листопаден спомен!
Не ми подавай захар - пак ще ми горчи,
във гърлото ми дращи звяр бездомен!
Боли! ...
Край тебе светът е размазан, мъглив.
Катранени птици разперват крила.
В легло от кристални цветя се топиш.
Едва различаваш студа сред жарта.
Във въздуха пръсва се смях на хлапе ...
И знаеш ли наистина, че няма нищо
като частичка в душата ми, оставено за теб...?
Ти си просто чувство безразлично,
жалко подобие на ходещ труп...
И знаеш ли, че никога не вярвах ...
Аз съм толкова апатична към чувството "живот",
което с никое от сетивата си не мога да усетя.
Превърнах себе си в един безумен графоман -
в безсмислените думи търся своята утеха.
А ти си толкова сляп и не се опитваш да прогледнеш. ...
"Разбий вратата" викаха талазите
и убиха в тъмното един пазач,
по тялото му плъховете лазиха
и избягаха от страх във здрача.
А портата в порутения замък ...