Ще нося вечно вината в себе си,
ще пълня със сълзи очите си,
горчивата болка ще тежи на сърцето ми,
така ще бъде до края на дните ми.
Зад своята маска аз ще се крия, ...
Безброй пъти казах, че те обичам,
но сякаш на сериозно не го приемаш ти.
Безброй сълзи изплаках,
но това не го виждат твоите очи.
Безброй пъти в кладата изгарях, ...
(из цикъла "Вицове в рими")
- Не мога вече, мила, всеки ден
все същото - все търкам, чистя, мия,
все кофата с парцала е до мен.
Пред мивката с немитите чинии ...
В хубостта на изкуството тихичко
утеха намирам и нежно се взирам...
и обичам, обичам, обичам...
... От всемирната скръб аз политам...
и питам, и питам, и питам... ...
Отдавна затворих вратите за слънцето.
По моите улици стъпва дъждът.
И даже не дишам, а говоря със истини
за това колко често ми спира дъхът.
За това, че във къщи е толкова пусто ...
Аз съм черна, ленена завивка,
друг да съм не ми се иска!
Докосвам и покривам всяка твоя извивка,
ръката ти към тялото ти нежно ме притиска!
И така, заспал в прегръдка тясна, ...
Във спомените на дъгата искам да потъна,
отпиваща безмълвно всеки звезден цвят потаен...
Безспорно е - зависим от възможността нощта ни да е тъмна,
но понякога човек е длъжен да не бъде във желанията краен...
Небето винаги ни подарява по едно вълшебство, ...
В душата ми се скита само болката...
И вие стръвно срещу бледата луна.
Безкрайно гадна, сиво-черна пустош
обгражда ме отвред със пипала.
В сърцето ми пулсира само мъката... ...
Колкото - толкова, беше ни писано,
беше от врачки предсказано.
Обич такава не е орисана
цял живот да продължава.
Колкото - толкова, всичко си казахме, ...
… платното на съня ми…
В платното на съня ми се яви,
подпряно на едно дърво самотно,
Превер рисуваше от вятъра превит,
не Птицата – Луната... Неохотно… ...
Задавих се с кокоши кокал,
преглъщайки помията и кашата.
Не е проблем; познат ми е до болка
сценарият със шутове и пажове.
Събрах комплект от омерзения, ...
Светулките изядоха звездите ни,
полазиха луната и угаснаха,
ще ги застрелям в тъмното...
В теб колко ангела са на системи?
Не помниш вече, много са, ...
Слушаме легенди, зариваме се с тях;
потъваме във приказки, търсим благодат.
Животът приказен остава недоизживян -
търсим навсякъде, но не и във нас.
Щастието наше очаква да го грабнем, ...
Дали това е Той или е навик просто,
въпрос на свикване да бъде все край мен?!
Дали това е Той или е само мостът
към моя утрешен, по-радостен и светъл ден?!
Дали не си отиде любовта ми ...
относно заглавието - отстраняването на буквите в скобите е въпрос на личен избор на всеки... читател
:)
И вместо да потърся позволеност,
аз в сладката прегръдка на греха,
забравям клетви, дишам учестено, ...