Знаеш ли какво е страх?
Знаеш ли какво е да боли?
Знаеш ли какво е да поправиш нечий грях?
Аз не знам, но знаеш ти...
И както казах, всяка грешка към нещо води... ...
За миг забравих, че не съм единствена,
че друга има между теб и мен.
А исках да съм твоя и обичана,
и слънцето да съм на твоя ден!
Дали тя може като мене да обича? ...
Тръгнахме да търсим из тъмата
това, що много преди нас презряха.
Спънати, пред камъка се спряхме
и зинали мигом онемяхме.
Някои се разкрещяха, някои побегнаха. ...
ВЯРНАТА ПЪТЕКА
Ако знаех твоята пътека, дъще,
непременно щях да ти я кажа.
Дали е тази на слънцето, което сутрин се връща
изтощено от пирова нощ, да си легне на плажа? ...
Някога дали ще те забравя,
слана ще послани ли моето сърце.
Някога дали сама ще остана,
ще престана ли към теб да протягам ръце.
Някога ще те поздравя ли само, ...
Убий ме, преди с друга да те видя.
Убий ме, преди да усетя какво е заблуда.
Убий ме и без да ми казваш защо правиш това,
аз в ръцете ти ще се оставя –
без дори да пророня сълза. ...
... след буря...
„Първо дойде предчувствието,
изпреварило сетивата,
а после усещането, че нещо ще се случи,
направи въздуха на вятър.” – Коста Качев ...
Слети сме. Прегърнали сме облаче,
обгръщащо ни с обич и негà.
Разлива топлина кръвта във вените,
пулсира във сърцата любовта.
В цялото се сбъдват днес мечтите ни, ...
Ела до мен, хвани ме за ръка!
Не говори!! Очите ти сами говорят!
И нека повече не мислим за това,
за минали обиди и раздори!
И нека повече не се делим на две! ...
От миналото идваш, обич моя
От миналото идваш, обич моя,
и с спомени сърцето ми мъглиш.
Душата ми, ограбена, бе твоя...
На рамото ми всяка вечер спиш. ...
ПИСМО
„Според легендата река Пиедра е толкова студена,
че всяко нещо, което падне в нея – листа, насекоми, птичи пера - се превръща в камък”
(„Край река Пиедра седнах и заплаках” Паулу Коелю)
Така и не пратих това писмо, ...
Много стихове пишат поетите,
възхитени от малки промени,
за да светят във мрака на слепите,
победени от вечни проблеми.
Дават радост на който обича - ...
Очите си затварям, за да виждат само теб,
в косите сплитам топлите ти длани,
сухите ми устни дават свят обет -
единствено за теб да бъдат жадни!
Единствено за теб смехът ми да се буди, ...
Пази за тези, дето заслужават,
на мене дал си вече, може би.
Сам аз не знам, но тъй поне разправят,
от сенките на миналите дни.
Пази за тези, дето заслужават, ...
Поглеждам небето и виждам звездите
Протягам ръка и откъсвам си две
Едната ще си я вплета във косите, а другата
Ще я дам на теб.
По нея когато загубиш си ключа ...
Задъних се от всякакви емоции
и празни мисли плъзнаха в ума ми.
Безсмислени въпроси заподскачаха
край бездната, в която се продъних.
Претъпкан съм със празнотата плашеща, ...
Както си вървях, едни хлапета,
ми извикаха: “Ангар поета!”
- Ах! – извиках. - Само да ви хвана!
Ще ви вкарам всички във капана!
И, ако не ви набия сам, ...
Денят е болен, с тежък махмурлук,
безвкусно сив и някак неуютен.
Притихнал е в очакване, без звук,
изгубен в самотата си, залутан.
Играят дама, начертана с тебешир, ...
Обичай ме във розовите утрини.
В задъханата, нежна тишина
на есенните, още пусти улици,
обгърнати във есенна мъгла...
... във мигове на нежност и смирение. ...
Ела да откъснем презрелия залез,
да удавим в морето деня,
после, нагазили боси в тревата,
да запалим звездите една по една.
Дай ръка да надбягаме вятъра, ...
Не мога името ти във поема да напиша,
ни красиви ноти аз да ти изпея.
Не мога да те нарисувам под звездите,
протегнала ръка, луната да докоснеш.
Не мога да ти дам ни царства, ни палати. ...