Всичко е същото. Мислим, че нещо променяме.
Нижат се дните ни. Даваме или пък вземаме.
Учим се как да обичаме и да прощаваме.
Учим се малко да вземем и много да даваме.
Всичко е същото от векове и за в бъдното. ...
След мене стаята ти ще е празна,
а тъмното зад прага ще те чака.
Часовникът самотно ще тиктака...
Ще ме потърсиш пак, ала – напразно!
Безпомощна ще бъдеш пред сълзите. ...
Трудно е, когато съдбата си не можеш да избереш
🇧🇬
Трудно е да се живее на този свят!
Трудни са дните без смях!
Трудно е настоящото време!
Трудно е да носиш туй бреме!
Трудно е шепотът да се запомни. ...
Понякога са твърде сухи нощите -
напукани и пясъчни, пустинни.
Сънят е плитък, кух и слепоочен.
И тъмното е някак запалимо.
Понякога са водни. И заливат ...
Ще нахлупя шапката вълшебна,
ще викна всичките стихии у нас
и на огнището в съдинка медна
ще забъркам еликсир за вас.
От вятъра ще грабна нежен полъх, ...
Мамо, аз си идвам у дома!
Колко, колко дълго съм жадувала
пак да те прегърна, през нощта
мислено безкрай съм те целувала.
Мамо, аз си идвам у дома! ...
Ти знаеш ли какво виждат моите очи?
Ти знаеш ли какво има в моето сърце?
Ти знаеш ли какво ме кара да се чувствам добре
и какво ме изправя на пръсти и плиска в мен горещи вълни?
А знаеш ли къде бягам нощем, ...
Земята днес не иска пак да плаче.
Дъждът връхлита яростно и буйно
и облаци едва-едва се влачат,
обливайки земята тънкоструйно...
Ала земята този дъжд не иска, ...
Обичам мириса на есен,
на шума, пушек, падащи листа.
Изстиващото слънце - тъжна песен,
загубили се някъде по пътя към дъжда...
Златисти листа - романтично имане. ...
Като хлебарка съм. Неизтребима.
Спасение от мене не търси.
Светът да се превърне в Хирошима,
аз пак ще клатя гръб от антрацит.
Дали ме дишаш- хич не ме е еня. ...
И боря се, и пак не се предавам,
не мога вече, но отново продължавам.
Всяка трудност посрещам с надежда,
че съдбата светло бъдеще ще ми отрежда.
Наивно се поддавах на миражи, ...
След тази нощ, нищо не е същото,
раздадох се, до болка се раздадох,
в мислите си пак се връщам,
при спомена за топлото ти тяло...
И тази сутрин изгревът е мрачен, ...
Сърцето ми отдавна името ти взе,
за тебе тупка винаги, сякаш не е мое,
дарих ти го без граници, а твойте ръце,
изпуснаха го мъртво, нашепваха му..."Сбогом!"
Навременна любов, истинска и свята, ...
Стъпвам тихо по стопяващите се следи на лятото.
Като пясъчна буря отивам си аз.
Самотен е плажът и матово златото,
а устните пеят песен за нас.
Нима безвъзвратно отива си всичко? ...
Земята ти – като разтворен череп.
Небето ти – небе, небе, небе!
Тук няма днес и утре, няма вчера.
Тук всичко е било. Каквото е.
Тук ставаш атом. Толкова си дребен. ...