Когато залезът заспива
и мами с устните си тихата зора,
и с огнен свян покрива се нощта,
на вятъра със златните крила,
тогава аз ще дойда във съня ти ...
Разпъната от нежностите грозни
на своите – завита в тегоба,
задавена в лъжите им помпозни,
„умирам” пак в поредната борба...
Едва поемам въздух днес от злоба ...
Човекът отдавна на човек не прилича,
научи се мрак, а не светлина да обича.
На грозното и злото стана роб послушен
и да върши неправда е тъй изкусен.
Двуличие и неискреност в себе си посади ...
Aneta_kz & Lotrek
За тази, която събуждам с целувка,
протяга ръце и дарява усмивка.
За тази, която взаимност поиска,
... на която обувката няма да стиска. ...
Светът не беше добър...
... импровизирано, те
бяха в живота, но не познаваха своите нужди.
Не ценяха времето, което бе дар,
суетяха, лицемерничеха, ...
Ти си жената, с която искам да живея. Жената, с която да се смея. Върху гърдите ти положил морно своята глава. Сгушен в ръцете ти на топло. Спокойно да заспя.
Пусти са улиците в Коледната нощ,
а са пълни домовете с радост и разкош.
Виелица вие в града и в гората
и снегът пада и украсява земята!
С тихи стъпки в нощта ...
Осъдена! Без вина и присъда...
Забити думи-стрели стърчат от мен!
Утрото пееше... и от заблуда
родена неволно се сбръчка моя ден.
Спря песента на душата ми дива, ...
КЛЕТВА ДАДОХ НА СЪРЦЕТО СИ
Реших да си замина. Просто тръгвам.
Дори не се опитвай да ме спреш!
Отдавна мина времето, когато
дойдох при теб с вяра и копнеж. ...
Понякога аз страшно негодувам,
че трябва с някой друг да те деля,
дори си позволявам да ревнувам,
макар да нямам право на това,
но зная, че над тебе имам власт ...
Eдна догаряща свещ
Една догаряща свещ - дебне в мрака.
Една догаряща свещ - тебе чака.
Една догаряща свещ - в душевно изгнание.
Една догаряща свещ - и много страдание. ...
Този ден е превзет от дъжда.
И от спомени в разговор скрит
във бирария в центъра на града.
И от пълен със плач пепелник.
Покрай нас преминава жена. ...
Прости за туй, че те обичах,
не исках, но сърцето победи.
Със свойта обич аз тъй привикнах,
че тежко е без твойте очи.
Аз този поглед как ще го забравя, ...
"Когато се прегръщаме"
Навън е светло, а в небето слънцето - далеч
и в стаята нахлуха неисканите му лъчи.
Не ги изгоних - аз очаквах да вали,
за да прегърна този дъжд с обич! ...
Обичам Земята, де всичко е двойно:
Съдбата. Пътеката. Тежкият кръст.
От суша нацепена или поройна
пръстта, зная, тук се завръща при пръст...
Златни кубета облаци гонят. ...