Когато свърши земното ми време,
небето няма да се стромоляса.
Безсилно ще е земното притегляне,
духът ми, полетял, накрая ще миряса.
Високо над земята ще се вдигна, ...
Там, високо в планина, сред българска гора,
се събират заедно моите българи, братята
със свойте семейства, със свойте малки деца,
един сбор на българите, сбор на българщината!
Пак, отново и тази година в старата гора, ...
Мрак ли е това в душите ни човешки
или просто празнота?
А какво е мрак, дали се знае?
Дали материя е или отсъствие на светлина?
И ако ни липсва тази сила на доброто в нас, ...
Мълвата, че си имат те момченце,
прехвърли бързо даже океана.
Намериха се близки на ушенце
да кажат новината на Гергана.
В началото усети неприязън, ...
Там, на хълма, вечно сам растеше дъб вековен.
Денем бе от слънцето огрян, нощем бе с луната в танц любовен!
Беше свикнал тъй самотен, да открива радост в малките неща.
Лъч надежда - слънцето му беше, а луната - всичко на света!
Но ето, че настана време смътно! В мрак покри се цялото небе! ...
Събират групи щъркеловите ята,
подготвят се за дълъг полет.
Отрано предвестникът на пролетта
диктува ни - след лято идва есен.
Но то съвсем не е към своя край! ...
Добре е човече да знаеш,
рахат ще бъдеш, ако си траеш!
Виждаш как за известност, за изява
пътят е кратък, бързо се стеснява.
Стеснява се и те води към пътека, ...
Вселената за тях не е безкрайна.
Познанието също е със край.
А мъдростта - неприложима тайна.
Комуто трябва - нека я узнай.
Душите им изпълва пустота. ...
Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят в самота.
Летейки по горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби кацат по върха.
С молитва те постилат мрака кат черга по земята, ...
Другарството
За обсъждане - съвместно съзерцание - взаимопомощ - другарството е нужно.
За колективен разум.
Човекът сам никога не е.
Съдбовно е другарството явление. ...
Небето е полепнало във атрацитен прах,
с лежерен блясък шушнат си звездите;
завеса приглушено-виолетов мрак
размива очертанията. Силуети, скрити
на дъното на стихналата улисия, изпълзяват - ...
ЗАЩО?
... защо се мъча да реша неразрешимите въпроси? –
защо в добрата ми душа светът все болчици ми носи,
защо – поема ли на път, чертан от личния ми влъхва,
и някой в колелото прът безжалостно под мене пъхва, ...
,,Памет Българска"
----->Памет българска, защо си толкоз плитка ти ?
Защо забравяш, българино своите идеали ?
Защо, Българийо прощаваш на тези, които са те предали ?
Защо, родино изостави си децата и остави ги в гурбети да бягат от страната ? ...
Едно гласче уверено проплака,
на нов живот решило знак да бъде.
Не пожела то дата да изчака,
избра си нова, с друг не го обсъди.
На килограми три и половина, ...
ЩУРЧЕТАТА УМИРАТ ОТ ЛЮБОВ
... росица-дъжделица щом наръси на есента мъхнатия пантоф,
във нощите на август – все по къси, щурчетата живеят от любов,
а ти се будиш в никоето време – и знаеш всичко, що ти предстои –
днес слънцето по голото ти теме пак ще рисува с огнени бои, ...
Самотен сред врещящата гълчава,
ентусиазма ревностен следиш.
Разбунен земен кошер люто шава,
а ти си кротнал - снимка на афиш.
Защо не релаксират, се запита, ...
КАЙНАЧЕТО НА БОГА
... понеже се надишах с прах, и хлътнах в хладната кория,
край мъхесто кайначе спрях да се наплискам – и да пия,
под свлечената ми брада – масур полувековен троскот –
видях – през светлата вода вторачил се е в мене Господ, ...
Танцува ти се, как ти се танцува,
и каниш ме отново във нощта,
в която музиката в нас се образува
и ритъмът й е кодиран във плътта...
Отново ще ми бъдеш първа дама ...
Не си жена, а храм за поклонение!
Вълшебница с душа и със сърце!
Желание! Магия и вълнение!
Мечта и блян! Лазурен бряг! Море!
Не си жена! Та ти си вдъхновение ...