Poetry by contemporary authors
Син ти иде, сестро Македония 🇧🇬
брат срещу брата Ванга предсказа
син срещу майка и жена
размирни времена
Бракя сме - една кръв ...
Не мога да го повярвам 🇧🇬
би могло да се опише.
Това, което чувствам
към теб е необикновено.
Дали пък не е само сън, ...
Все още е лято 🇧🇬
все още по прашните пътища лятото носи си свежестта
и звездите нощем гледат с усмивка към морето любимо,
както ти ме поглеждаш и за теб съм мечтаната нощна звезда.
Полята си пазят капките бисерни по тревата с роса, ...
Също като мен 🇧🇬
тихичко замете летните следи.
Нищо не остана вече от преди,
само палав вятър - щур и любопитен.
Хитро, по лисичи свряна сред полята, ...
Урок 🇧🇬
Оставя рана що в сърцето тлее. ...
Опитваш ти със хапче аналгин,
но не минава пуста, а вилнее.
Все повече дълбае, като свредел. ...
В Държавата на падащия мрак 🇧🇬
… как искам да се метна в някой влак и да избягам нейде надалече,
в Държавата на падащия мрак до гуша ми дойде! – да дишам вече,
да ме будалкат още – от зори! – кохортите от властни политици,
които трупат злато и пари във шкафчето! – а ние дъвчем трици, ...
Поливане 🇧🇬
Помощ-внимание добро "поливането" е.
Уравновесяване.
Лодка става съдът хаотично плаващ.
Хаотичните мисли тревожни - ...
Родена съм 🇧🇬
Родена съм да те обичам,
да бъдеш в моята душа.
Родена съм да те наричам
със най-красиви имена. ...
Надграждане 🇧🇬
Когато човек няма смелост,
да взема смели,твърди решения,
надхвърлящи неговите критерии,
след време ще се срамува от себе си. ...
Ако нямаш кибрит и запалка вкъщи за цигара 🇧🇬
без вода в Студентски град - кажи ми как се взима топъл душ, по долу в коментара
и няма tabs да свириш на китара
lazy е само началото, бъдещата пара(дим*) и съответното на пара(кинти)
без ударEния човечеството заминава си ...
Светлина в мрака 🇧🇬
под тежко робство...и тогава там във тъмнината!
Будителите запалили светлината в мрака...!
Припламвал пламъка и не угасвал -
разнасяло се словото - тайно през нощта ...
Eсен – цветна съвършеност 🇧🇬
нищо че не си зелена.
Есен топла, есен златна
нещо леко ми загатна.
Нещо твое, нещо мое. ...
Крайна гара Варна 🇧🇬
... понякога и аз се разтоварвам от римите, връхлитащи по мрак –
замъквам се самин на гара Варна, изпращам и посрещам влак след влак,
подпирам си ръждясалия буфер, тропосвам гаровия си площад,
с куп книги в мукавения ми куфар, с това ли ще ме помни този свят? – ...
Сгрешена диагноза 🇧🇬
на тази книжна лодка във ръцете ми.
От морска болест погледът пиян
клатушка се. В морето на сърцето ми
измислиците в синьо са капан, ...
Новият свят 🇧🇬
в свят различен, красив,
свят във който да сея
идеите, които правят ме жив!
В него любовта ще е мярка ...
Глътка въздух 🇧🇬
Това, че другият е лъгал,
душата не обезценява.
Вървя към следващия ъгъл –
там някой чака ме отдавна. ...
Какво си ти за мен, Родино? 🇧🇬
препускал към земя омайна?
През Дунава намерил брод,
страна да изгради... днес знайна?
Огнище... сбрало топлина, ...
Моето минало 🇧🇬
… аз някога минавах през стени,
търкалях се из най-зловещи бездни,
но ето, че дойдоха други дни! –
в които съм дъртаче – безполезник. ...