Poetry by contemporary authors
Лесно ме забрави 🇧🇬
колкото и страшно да боли,
от мислите си всяка нощ те гоня,
знам, разбих аз нашите мечти...
Така се случи, как да го опиша, ...
Духът и тялото... 🇧🇬
небето е кърваво червено...
На брега съм, а трябва да съм вътре,
където се давят мечтите ми...
Спъвам се и падам на пясъка, ...
Да бъда добра? 🇧🇬
Омръзна ми старата песен да пея!
Грях искам да бъда - грях и съдба,
жена, която целия хаос владее.
Да нося блясъка тайнствен на нощ, ...
Заведи ме 🇧🇬
заведи ме на пейката, скрита в парка,
дето с теб преди време сядахме често
и се докосвахме с тебе, сякаш без мярка...
Заведи ме там, дето творяхме любов; ...
Споделена, но не достатачно, любов 🇧🇬
(18 януари 2003 година)
Защо ми трябваше да преживея всичко това,
щом и любовта ми ще е несподелена,
кога ли ще намеря аз покой, ...
Самота 🇧🇬
Не зная аз в какво да вярвам вече,
чии думи трябва да слушам?
Дори да се опиташ да ми помогнеш,
внимание няма да обърна. ...
Прощално 🇧🇬
живяхме заедно в радост и беди.
Осем години учихме и се смяхме
и към по-добро бъдеще се стремяхме.
В началото мислехме, че пътят е лесен, ...
По пътя на живота 🇧🇬
и неизвестност, дето само плаши.
В тунела хоризонтът е издут.
Страхът не шава, затова е прашен.
Скоростта се хили изтървана, ...
*** 🇧🇬
Седя сама на брега на морето...
Заравям ръце в пясъка студен...
Поглеждам тъжно към небето...
Луната слага край на този ден... ...
Жената, когато мирише цвете... 🇧🇬
Щом жената помирише цвете,
вече не е същата жена.
Изведнъж по цялата планета
се разлива нежна светлина. ...
Траектория на самотата 🇧🇬
Заседнал в квадрат с ножове в ъглите,
подскачащ по висяща равнина,
усещайки на болката бодлите.
Линията ти - спираловиден плет, ...