Poetry by contemporary authors
Няма да е все така 🇧🇬
и във моята душа запечатах с любопитство.
Имало един младеж, бил красив и много важен,
с власт голяма, суета, самовлюбен и всезнаещ.
Хвалел се навред и в брой плащал своите прищевки, ...
сенрю 🇧🇬
вдига босоногото време
звезден прах до небето
Мечо Пух е гладен 🇧🇬
че беше гладен – ясно му личеше.
Не беше вярно, че под зимния кожух
скатало бе запаси рунтавото мече.
Напротив! Харесваше му ден за ден ...
Искам 🇧🇬
чувствам твоята тъга в нощта...
Прерисувам образ неизмислен
в нежната, позната топлина...
Искам пак така да се усмихваш! ...
Ода за любовта 🇧🇬
Той е тук, и ти си тук-
и чакате светлината неземна да огрее
вашите сърца в едно сърце - цвете да тупти.
Той е светъл, добра душа, ...
Осъдена 🇧🇬
ето така се чувствам аз.
Захвърлена накрай света,
осъдена на тъмнина и вечна самота.
Сърцето на парчета се разби, ...
Върви! 🇧🇬
на П.
Върви! Така ще бъде по-добре.
Сълзи проронват моите клепачи.
Дете - знам - виждаш в моето лице ...
Докато дъх ми трепери 🇧🇬
докато топло е тяло от пепел и жар,
докато грее слънце и огън в пожари,
докато сърце ми плът си не жали,
ала в трепет живей, ...
Беше 1981-ва 🇧🇬
Ето една истинска история...
ЕМИГРАНТЪТ
Гората гъста - пътеки трънливи,
тъмно и влажно - хладна умора, ...
Приятел (не наужким) 🇧🇬
Приятел, казват, значи много.
Приятел - с него си щастлив.
С такъв човек си винаги разбиран.
С него няма как денят ти да е сив. ...
Не че нещо... 🇧🇬
Няма спомен след дъжда.
Не мога да рисувам все слънца за теб.
Чадърът ми е жълт, нека да вали.
Като глухарче да се разпилеем. ...
Дванадесет часá 🇧🇬
стрелките преброяват, сякаш нас
нощта ни плаши, казвайки ”Заспете,
но ще събудя, който искам аз!”
Измамна дрямка бавно ни наляга, ...
Скитаща, моя... 🇧🇬
пак ли да те сбирам,
все към невъзможности летиш,
към трудни тишини
и към пороя ...