Стоя пред теб, но ти си мълчалив.
Отричаш безсърдечен тази среща.
Отправям поглед, пълен с доброта,
потъващ в празните очи насреща.
Разделят ни полярни ветрове ...
Небето е надвиснало над мен
и сякаш всеки миг ще ме притисне!
Сърцето ми е свито в плен
и страх ужасен дебне мойте мисли!
Къде да те открия в този свят!? ...
В полунощ ще пристигаш на пръсти,
да не будиш тревите заспали,
с осветена вода да поръсиш
на мечтите ми всички скрижали.
В полунощ ще те чакам гореща ...
Да те прегръщам искам – да не спирам:
сърцето ми за миг да не боли!
Животът е реална земна сила,
а в него най-красивото си ти! –
притегляне, по-силно от мечтата, ...
Няма носталгия носи нощта.
Остър - Октомври оголва пръстта.
Просяк протяга прокъсан каскет.
Рижи рояци се реят без ред.
Свири свирепо студен суховей. ...
Денят утихва в ритъма на две сърца,
заключено в прегръдка, времето замира.
С възторжен плам затопляме нощта,
любов неутолима от нас извира.
Бавно сребристата луна изплува, ...
О Р И С
Посвещавам на всички вас, мои братя и
сестри по перо, и ви поздравявам с
празника на поезията - 1 октомври!
Търкаля нагоре своя камък поетът. ...
(При бай Илия. Беше един от най-добрите ми приятели, 16 години пълен инвалид.
Често ходех при него, бях от малкото му връзки със света, искаше ми стихчета и веднъж му написах това)
Защо дойдох...
Есента днес е мокра и зла.
Вятърът ме нахапа жестоко. ...
Кожухът разкъсан точно пред зимата.
Във вълчите стъпки месечинки-жълтици.
Кърваво стене каквото сме имали.
Другаде с други замина вълчицата.
Въпреки всичко обичаме някого ...
Пленена от чудните звуци кат никога,
ти слушаше как се промъкнах сред тихото,
за мен само ти тази нощ, друга никоя,
не е красива във моите стихове.
И аз продължил, там открехнах корниза, ...
На баща ми по случай 49-ата му годишнина
Когато сам, или с другари,
към върховете си вървял,
ти връх непокорен едва ли
оставил си - все без провал! ...