Poetry by contemporary authors

259K results

Те мислеха, че знаят всичко 🇧🇬

... А хората си мислеха, че знаят всичко...
В края на града...
... остаряла гара,
счупен перон,
уморени, пътниците ...
1.3K 3

Реквием за едно палто... 🇧🇬

Като крило от прилеп в гардероба
притихнало, палтото ти мълчи,
кротува, сякаш е в утроба
и наблюдава с копчета – очи.
Във джоба пази мигове от вчера, ...
886 13

Фъстък (басня) 🇧🇬

Фъстък
Един фъстък
(голям карък)
оста’ ‘артък
на своя стрък. ...
894 10

Есенен акростих 🇧🇬

Синевата на небето
утаена е в сумрак.
Тръпне и горчи кафето.
Рано е за слънце пак.
Есен е сега за двама. ...
1.1K 5

Изповед 🇧🇬

В гардероба на егоистичното ми АЗ
заключих яд и озлобление,
но животът ми даде труден час -
потърсих в "светлото" изцеление...
Уплаших се много - няма да лъжа - ...
1.6K 3

Ниньос 🇧🇬

Тропва токче нощта на Севиля.
Щраква с пръсти, подбрала поли.
Под къдрици от мрак, кръст извила,
лъсва дръзко звезди-обеци.
Тя танцува за нас само, ниньо… ...
1.1K 14

Парченце луна 🇧🇬

Болестта ми е тежка и смъртоносна -
леденостудена ме превръща във труп,
а няма лекарство по-малко опасно
от чувството да си близо до мен.
Цели нощи се скитам по пътеки безкрайни, ...
830 3

Пътят за натам 🇧🇬

Орлите разпореждат се със тайните
на пътя за натам. Те виждат надалече.
За хищните си грешки тук покайват се.
Посоката сами към върховете следват.
Немеят махалите изоставени. ...
1.5K 6

Да докоснеш космоса 🇧🇬

Една ръка - там някъде, във нищото
прокарва нежно пръсти по душата ти.
Красиво е. Напомня на затишие
след дълго изморително очакване.
Мълчание, облечено във музикам ...
1.8K 8

Нощни етюди 🇧🇬

НОЩНИ ЕТЮДИ
1.
Потрепва морно залезът с криле,
додето бавно го поглъща здрачът.
Светла нишка Луната преде, ...
1.2K 3

Защо, море 🇧🇬

Джулая ни захвърли към вълните
на южното ни слънчево море,
където да отмаряме след дните,
с щастието в невинното дете.
Защо, море, ти вечно ни вълнуваш ...
875 2

Прицелвам се високо 🇧🇬

Прицелвам се високо
и се моля
да стигна там -
при хребети от смисъл,
където почвата дарява радост ...
837 7

Отиде си лятото 🇧🇬

Отиде си лятото
Отиде си лятото. Тръгват последни ята.
Земята им маха за сбогом с посърнали клони.
Небето със облаци тъжни покрива света
и капки дъждовни – сълзици замислено рони. ...
1.6K 6

Апостроф 🇧🇬

Грешни сме, не че я има змията!
Творецът и нея създал е с душа!
Щом усети погрешната стъпка, тя бяга.
Не, не от страх,
иска само ...
1.6K 13

Събуждане 🇧🇬

Ти си знаел, че идвам. Нарисувал си път. И си чакал.
Пролетта е дошла вместо мен. С цяло ято от смях пеперуден.
И защото си жив, си танцувал със нея в листака.
И си плакал, когато е тръгвала в лятната утрин.
После дългото лято... Пустееше пътят и скри се. ...
1.1K 2

Корените 🇧🇬

КОРЕНИТЕ
Те се крият много надълбоко,
а пръстта пулсира в сетивата.
И ще учим цял живот урока,
че живеем винаги в два свята. ...
1.9K 23

Не е ли изкуство любовта? 🇧🇬

"Не е ли изкуство любовта?"
Под тюркоазите на синьото небе
рисувам аз картина на живота
и в танца на вълните в бурното море
като че изгрев се прокрадва сред боята. ...
1.3K 4

Лека нощ, щастие! 🇧🇬

Не навеждай очи.
Постъпихме лекомислено.
Животът горчи от
диспансеризирани истини.
Посяхме си спомени, ...
1.2K 7

*** 🇧🇬

* * *
Към теб вървях със тръпно тяло –
знам: боледувах.
Целувах, гдето си вървяла –
праха целувах. ...
883

Отнесени от вихъра 🇧🇬

Такива са природните закони –
уж точни, ала не съвсем наред...
Щом есенният вятър свие клони,
обрулва върховете най-напред.
Ошмулва ги, при все че пролетес ...
1.1K 10

Полувселена 🇧🇬

Аз твърде дълго пазих тази истина.
Дойде и ме срази като кама.
В сърцето ми неканена, неискана.
Дойде и се промъкна. И разбрах…
Разбрах, че няма как да бъде същото. ...
1.8K 14

Дай ми 🇧🇬

Дай ми, Боже, крила,
за да мога да ида при него.
Мигновено ще отлетя,
ще прелетя даже над морето.
Ще мина през гори широки, ...
826

Думи 🇧🇬

Гледай, думи наредени,
като кошчета за смет.
Като храстчета - от мене,
по пътеката - до теб.
Гледай, думи наредени, ...
1.3K 17

Заключени в себе си 🇧🇬

ние с теб
ще избягаме от баналностите
нали
ще се срещаме
без да ме влюбваш ...
851 2

Зелено писмо до Лорка 🇧🇬

Зелено писмо до Лорка
Драги Лорка,
пиша ти писмо,
не го пиша, просто ти го нося,
Брат ми ми го даде, Лорка, Райсън, ...
1.8K 5

На разстояние 🇧🇬

Ще се взираш в прозореца.
Ще търсиш моя силует.
Ще влизаш с поглед в стаята.
Но ще си оставаш вън - от моя дом далеч.
Ще търсиш. ...
1.2K 6

Самотният магьосник 🇧🇬

САМОТНИЯТ МАГЬОСНИК
Първо - опитоми празното пространство.
Насели го с многогласие от слова човешки.
И след отчайващата Комедия от грешки,
Адът в непокварен Рай превърна. ...
1.8K 7

Преди и днес 🇧🇬

Къщите на село заспали са отдавна,
в дворовете огньовете догарят.
Сено мирише от старата плевня.
Вълци във горите обикалят.
Обичах да ги слушам всяка вечер, ...
1.2K

Можех и да не те срещна... 🇧🇬

/ по Руслан Алов /
Помогни ми да те разлюбя!
Разфасовай душата ми, ама нежно!
Не ще боли повече, че съм изгубил,
не ще бъде по-страшно и по-безнадеждно... ...
2.8K 3 16

* * * 🇧🇬

Беше отдавна, когато те срещнах,
свенливо към тебе вдигах очи,
но смелост тебе да заговоря,
така аз, знай, и не проявих!
Винаги плах съм бил със жените, ...
884 2

Забравена мечта край мен се спря 🇧🇬

Забравена мечта край мен се спря
и злобно ми прошепна саркастично:
"Отново се размина с любовта!"
И после се усмихна героично...
"Коя си ти?" запитах тихо аз, ...
1.2K 13

Легенда за Чипровец 🇧🇬

ЛЕГЕНДА ЗА ЧИПРОВЕЦ
Поема
Посвещавам на тристагодишнината
от Чипровското въстание
I. ...
1.2K 9

О 🇧🇬

„Обичам те!”
е най-краткият стих!
Съжалявам за обяснението, което му отделих.
1.1K 5

Допир 🇧🇬

Мина ли аз покрай тях,
умират, превръщат се в прах
– душите им, изстрадали!
Цветни, ухайни цветя,
усетят ли с мен близостта ...
1.3K 2

Душата ми... 🇧🇬

Душата ми е стон...
П. К. Яворов
Душата ми е стон и вик,
душата ми за светло жажда.
Днес мисли се за дух велик ...
1.1K 9

Без теб морето е... 🇧🇬

Без теб морето е различно
Рисувам малко сърчице
и сякаш запулсирва...
Дори вълната се отдръпна.
Усети, че живот тече. ...
1K 9

А колко малко трябваше!? 🇧🇬

А колко малко трябваше!?
Безмълвни двамата стоим,
не можем себе си да преценим
и ред в чувствата си да въдворим.
Всичко между нас е сива тишина, ...
1K 6

А НаДоЛу... 🇧🇬

Скочих. Без да мисля, без да дишам -
дишат само скотовете в ниското.
А аз съм извисена до излишък
и смело скочих без въже, без писък...
Скочих в пропастта на непознанието. ...
973 4

Всъщност 🇧🇬

Всъщност
Тая игра е май вече ненужна,
а някога я играх с наслаждение.
Дори в глупака, през терасата плюещ,
и в кална локва открих вдъхновение. ...
907 4

* * * 🇧🇬

"По стълбите се качват чужди стъпките"
adiveil - Нина
Не виждам вече смисъл да остана.
И времето ми с теб е отброено.
А болката от бъдещата рана ...
1.6K 1 11