Надежда за слънчев ден съзирам.
Тя с капки роса ме застила,
в пролука сред облачен прах,
препуска ли, препуска със бяг!
С надежда денят слънчев осъмва. ...
Благодаря, че спря при мене!
Аз съм още самодивски геран.
Цяла да тръпнеш от чисто, студено,
ситост, наслада мога да дам!
Аз съм аязмо тихо и свято. ...
Добре де, ще спра да пия!
И в устата си няма да сложа цигара.
Но се страхувам да не стана като тия,
дето им викат: “лизгари”.
Може да сложа и вратовръзка. ...
Преди да си отида исках да ти кажа,
две думи само, скрити като рана.
Обичах те и още те обичам,
но времето в мен замъгли тъй рано.
Трептяха в устрема на тишината ...
Прегърнати в дъждовна капка бяхме.
Преплетени. Смълчани отведнъж.
И падахме. Неволно оцеляхме...
Не се разкъса капчицата дъжд.
Събудихме се чисти, преродени. ...
От днес нататък ти ще бъдеш само спомен,
една прашинка от света така огромен,
една прашинка, лутаща се в тишината,
една искрица, бродеща във тъмнината!
Постарах се да обичам само теб безкрайно, ...
Дали ще ме обичаш не е важно,
аз вече съм пресипнал, казах всичко,
но как ще те обичам, ако кажеш ,
че родена си за мен... и си приличаме.
Дори покрива, аз който ти предложа, ...
Любов ли? Аз не знам какво е…
Но болката живее вътре в мен.
Любим ли? Че що за герой е?
Този, който искам всеки ден?!?
Прегръдка ли? Използвана е често. ...
Време е пак да яхна железния кон,
да се разпилея в таз пустош самотен,
ей тъй, без приятел, без дом и подслон,
без вяра и Бог, но свободен!
Ще потърся мечтите в душата си стара, ...
От раждането си човека
се бори със живота и света.
За глътка въздух, щастие, успехи,
попътен вятър с вдигнати платна.
И в таз борба понякога пропада ...
Нови хоризонти. Светове.
Заменят вече хора със роботи.
Сърце заменят с маслено сърце -
единствен прототип е днес Животът.
Мозък от бетон. Каква любов - ...
Мрачен ден, в душата ми е тъмно.
Какво угаси искрата в мен?
Ти не ми звъниш и чакам
отново слънцето да дойде в моя ден.
И да сияя с целия си блясък, ...
Криеш се, любов от мен да си откраднеш,
обвиняваш себе си и те боли,
нощем мойто тяло пак желаеш,
докато жена ти в прегръдките ти спи.
Затвори очи и си представяй, ...
Просяк
Кажи ми, за бога, защо се завърна?
Нима се разкая? Не вярвам, а ти?
Пред мен коленичиш - не ще те прегърна -
душата във мене не ще ти прости! ...
Животът ми земен до средата премина,
но Господ ми даде да нося товар-
да рисувам със думи чудесни картини,
в сърцата на хората да събуждам пожар!
Ще пея и силно и леко, и вдъхновено, ...