Изплакана тъгата в стих един,
само това ли мога?! - Викам аз, крещя и в този час самин...
Плача аз над листа бял с кървави сълзи облян,
викам сякаш в бездната безкрайна, викам, но само моят ек трещи,
като светкавица от буря, небето озарила, ...
Редактирах си мислите... Вече не искам
да съм кралската щерка на тъпия бал.
И да водят войни за ръката ми принцове
(със немалка добавка половината кралство)
Редактирах си мислите... Не желая шестицата ...
Оставям се на ръба на голямата скала, с длани, заключени в земята:
споделят ми колко съм зависим.
Под стъпалата ми няма бряг, само море. Отляво – телескоп, насочен
към хоризонта; все едно знае какво ще открие.
А черната точка се изплъзва там някъде – на границата с чайките ...
Ако някога с тебе се срещнем
с остарели погледи, с влажни очи,
с надежда ръце ще протегнем ли!?
Аз за твойта, ти за мойта любов отпреди.
Ако някога с тебе се стрещнем, нека ...
Не ме съди за детските постъпки,
за грешките, за чувствата ми и за обичта,
защото зная, че не мога да те върна,
щом сърцето ти за мене е заключена врата.
Не ме съди за грубия ми тон, ...
Единствен ти се спираш да четеш
тез думи първолашки наредени, недодялани.
Ала да насърчаваш ти не щеш да спреш -
от солидарност пращаш думи избродирани.
Че твоето перо като длето ...
В душата ми живеят две жени...
В душата ми живеят две жени -
едната мила, другата жестока...
Лъжата ти отровна ме рани -
една да тръгна в повече посоки. ...
Безцветен и плосък, рекламно тотален
по американски тертип,
стерилен, реален, забързан, канален
с душица - компютърен чип,
закусва набързо със два-три живота, ...
Правя нещо, завързвам спомен, мост откривам.
Кръгове променям, прескачам и заснемам.
Синьо цвете, малка стая.
Обща форма, смях в безкрая.
Камък хвърлен, дни търкаля. ...
В кутия без изход се превърнах,
науж се преструвах и отчайвах.
Очаквах нещо хубаво и тръпнех,
негласно повярвах, че ще се случи.
То път обеща ми, осеян със рози ...