Poetry by contemporary authors
И тогава... 🇧🇬
ще плачат с твоите стъпки.
Ръцете ми ще са по-празни
от душата ми.
Зеленият чай ще горчи като ...
Където раната остава 🇧🇬
нямам място за нова измама,
там силно обичта боли,
но прости, разбери.
Но любовта там не изгасва ...
Надежда 🇧🇬
накъде си тръгнала?...
Да търсиш истината
по пътища прашни,
в къщи модерни ...
Пречистване 🇧🇬
Да изгори горите и поляните,
а воплите се втурнат по скалите.
Загубени в ехото.
Нека сълзите ме пречистят. ...
Откровение 🇧🇬
Как искам да съм вятър –
като полъха на морски бриз,
и вятър – бушуващ ураган,
завихрил всичко в безразборен низ. ...
Някъде, някога? 🇧🇬
дружно живели
чичовци, стринки,
вуйчовци, лели.
Цяло семейство ...
"Джобната" Ева 🇧🇬
5 твои и 7 мои стъпки
хайку върху пясъка
Мисълта към теб лети... 🇧🇬
Сивите павета олекват
от стъпките на хора
и в нощта
неоново звездите само светят ...
S O S 🇧🇬
(бедна ми душа̀̀...) -
нещо лошо ако стане,
как ще те теша.
Но не бива. И отчаяна ...
Лицето и очите на жената 🇧🇬
или властни са само очите,
стаили в себе си щастие,
или скрили болка в гърдите?
Лицето ли с образ говори, ...
Речен човек 🇧🇬
Не изказан и не изречен.
Аз съм минало, настояще, късмет...
Да! Мислете за мен като вечен.
Край реката живея и дишам вода. ...
Спокойствието го няма 🇧🇬
надявах се да спра да живея в лъжа,
исках да мога свободно да живея,
мечтаех, но спрях из облаците да се рея.
Спях спокойно някога, преди, ...
... като котка 🇧🇬
във твоя скут ще лягам спотаена.
Ръцете ми ще те докосват пипнешком,
а устните по тебе ще гадаят...
Във теб ще се промъквам крадешком, ...
Следа 🇧🇬
Дочувам горестния плач на времето,
заключено в стрелките и махалото,
от безизходност как отмерва себе си,
за да намери на духа си тялото. ...
Когато теб те няма 🇧🇬
аз съм с разбито сърце.
Чувствам празнина голяма
и искам отново да те видя,
за да протегна към теб ръце. ...
Мокра 🇧🇬
Дъждът мокри косите.
Ти стоиш студен,
за кой ли път подред.
С пълна сила ...