Poetry by contemporary authors
Спомен... 🇧🇬
връщат спомена за синьото небе...
Спомен, който озаряваше с усмивка моето лице.
Помниш ли? Премреженият поглед,
който разтуптяваше наивното сърце, ...
Изчакай само още миг... 🇧🇬
мислех си за теб,
изчакай само още миг,
легни и силно ме притисни,
усещам ритъм на сърце ...
Горещи мисли... 🇧🇬
В залива на радостта
плува тъгата.
Стъпки -истини.
На брега на спомена ...
По куриер 🇧🇬
(вместо спомен от лятото)
които весело щъкат ей там, на стената.
И ще ти направя чуден подарък -
такъв, какъвто от дете не си получавал... ...
Приятелки 🇧🇬
Подай ръка, знаеш, аз здраво те държа.
Пожертвай очите си.
Докосни лицето ми.
Прекалено познато ти е, нали? ...
Покажи ми, калинке 🇧🇬
Вместо по зелено стръкче,
я ми полази сегинка
ето тук – по мойто пръстче!
От върха хвръкни високо! ...
Сънувай ми сън 🇧🇬
Чуй как плаче небето... Прокрадват се
тъмни сенки край светлите дни...
Няма как да достигне със вятъра
топлината на мойте очи. ...
Ти и Аз 🇧🇬
В косите с цвят от Пролетта
поръсих те със цветни багрила,
пропити с красота и нежност.
Целувка със невинността, ...
За теб 🇧🇬
Защо, когато ме погледнеш, сърцето ми не спира да тупти?!
Дали се влюбвам аз не зная... дори дали се влюбваш ти...
но тайничко сега мечтая да ме прегърнеш, както призори!
Дали за теб съм авантюра, както с всяка друга? ...
Ти ме излъга! (на майка ми) 🇧🇬
Когато аз пред Бога се заклех.
Съпруга, дама
съм станала.
И, да, ще бъда! ...
Една жена на тридесет години 🇧🇬
а спомен във гръдта е свила за цели тридесет лета.
Когато устните познават на толкова мъже вкуса,
но истинския оценяват и жадни те за друг не са.
В мига, когато тя самата онази мисъл заличи, ...