С поглед душата ми вледеняваш
и с гласа си тежък ме изцеряваш.
Щом погледна очите ти в светлината,
имам чувството, че виждам самотата.
Искам дяволските ти очи да заблестят ...
Имаме се за различни
и гледаме в хорските души.
"Души за продан... - досущ типични",
с достойнство, което не се руши.
Но сме като тях, ще гледаме сеира, ...
Сякаш няма утре, днес и минало -
лее се животът ни - река...
В шепите си времето събира ни
в ярка неразплетена дъга.
Търсят изход парещи - въпросите ...
Искам да те докосвам нежно с пръсти.
Искам да оставя по твоето тяло следите от моите устни.
Искам да изгарят телата ни в клада от страст
и в мига на забрава да се слеем в едно - ти и аз.
Тази нощ в очите ти видях любовта,
която страда, която скърби,
видях любовта, която проклина,
любовта, която умира,
а пламъкът в очите угасва от сълзи. ...
Един безумен, летен двор,
до него – друг, но някак си различен,
и ние – две деца, пияни от възторг,
които ги е срам да се обичат.
Ах, детски срам! Навярно ще вали ...
Бях златна праскова на връх висок,
докосвах важно птиците в небето
сега съм просто само плод
нахапан здраво – до сърцето.
Дали във миг надолу ще политна, ...
Не лекувам. Няма да разтворя небето,
невиждано чудо за да ти дам.
През мен гледаш и пропускаш сърцето,
а в него отражения твои няма.
Не се рея. И мир безконечен не нося. ...
Терасата, надвиснала над плажа,
пустее днес под ярките лъчи,
макар и слънчев - тъжен е пейзажът,
а пък кафето някакси горчи...
И вятърът, притихнал, не нашепва ...
На тези, които ми помогнаха да се преоткрия!
Нима възможно е от слабост да обичаш,
когато чувстваш, че сред многото си сам?
Натежали спомени със болка са окичени,
а душата хвърлен камък, не е храм. ...
Бъди до мен, когато съм сама,
когато уморено те поглеждам,
когато през безкрайната тъга
във тебе търся някаква надежда.
Бъди до мен, за да не съм сама, ...
... ще изпратя...
И съм нова, и винаги същата -
разпиляна, узряла, нетрайна,
да съм отнесена ми е присъщо -
не съм мъж, не съм брат, не съм Каин... ...
Загледан в миналото, имам страх,
че нещо пак ще се обърка между нас.
Тогава ти замина надалеч -
Жигоса моето сърце с меч.
Остави ме пред мъртви погледи, ...
Прибирам се. Посреща ме дъждът -
студен, като сърцето ми разбито...
Не искам да ме помни този град
или защо се връщам да ме пита.
Изминаха години. Много прах ...
Уморени сребристи стрели от лъчи
самотната Майка Луна ми поднася.
Заравям лице в разпилени коси.
Прозорецът стене. И се унасям.
Сънувам далечни красиви страни ...