Червено-черно...
Не е мой червеният лак по сатена
на черната ти риза... червено-черно...
Адски ме привлича... Но от
страст и грях нима не произлиза?! ...
Когато искаш да кажеш - Обичам те!
Не се доверявай на думите преходни,
защото те са децата на вятъра.
Когато искаш да кажеш - Обичам те!
Не се доверавай на ръцете немирни, ...
Не исках аз да се родиш. Не исках.
И с гума те изтривах като грешка.
Като вода размътена те плисках,
измивах те от дните си човешки.
Достатъчен ми беше твоят батко, ...
Животът е театър със собствена сцена,
сценарий си има и главна звезда,
статистът единствено вечно се сменя,
започва част първа със име "Съдба":
Любов е момиче на двайсет години, ...
Аз отдавна те срещам в своите сънища само -
гола тичаш по млечния път...
И аха да те стигна... и току да те хвана,
ти изчезваш и кух е светът.
И денят ми обсебваш, и се мята душата - ...
Осъмвахме по сеновалите.
Цяло лято телата ни хранеше сладкият грях.
Ти мислиш, за лятото плача?
Мислиш, за него ли?
Плача за нощите. Как ще живея без тях? ...
Мост, който няма отсрещен бряг,
река препускаща, отнесена в своя бяг,
ръка подадена, а няма кой да я поеме пак,
моряк изгубен в пустиня, милее за вода, спасение, знак.
Заспиваш и си унесен чак, невинност на дете, ...
Загаси светлината, отвори прозореца да влезе тишината!
Нека вятърът изгони самотата!
Погледни луната, тя нежно ще погали твоето лице,
лъчът ù ще те милва вместо моите ръце,
а звездичките игриви весело ще бляскат над света, ...
Защо виждам слънцето в твоя поглед?
Защо виждам светлината в твойте очи?
Защо по теб аз все още тичам?
Защо никога не спрях да те обичам?
Защо, щом видя те със нея, ...
Не се разбивай в мен, момче,
като вълна във стръмен морски бряг -
не съм жена на тихи ветрове,
а в буен пламък - топъл тюркоаз.
Недей се срива в мен, момче, ...
Защото твоите думи не се превеждат.
От речника бягайки, скриват се
в погледа на чужда граматика,
смесени още с нашите звуци.
Защото твоите устни изрекоха ...
Понякога демон пирува с душата ми.
Къса от нея парче по парче.
Шепне ми сладостно, с думи омайва ме...
Дяволска паяжина в мене тъче.
Огън налива в кръвта ми изстинала. ...
От очите ми вееше хлад и презрение,
в косите ми се оплиташе вятъра,
а от роклята ми капеше дъжд,
когато ти си замина.
Една капчица дъжд се вледени от дъха ми ...
При тебе, бабо, във твоята стая,
малка и чиста, варосана в бяло
като в храм ме гледа стара икона,
пред нея едва мъждука кандило.
Рядко пристъпвам, винаги нощем, ...
Колко караници, смехории и тъга преживяхме с тебе,
а дали си спомняш в началото глупави си бяхме,
обичахме се, но почти като на шега,
живяхме си с поникнали крила
и вярвахме във велики чудеса. ...
Стъпките ми рушаха тишината,
а ехото ги следваше нататък,
където ти седеше и мечтаеше.
Приближих се и подадох си ръката,
мигът на радостта ми беше кратък, ...
И в утрото отново пак е пъстро.
Дърветата – с разтворени чадъри
дълго шепнат през деня до късно,
че днес затворили са всички бури.
А аз вървя с усмивка по паважа, ...
С теб живеем в различни вселени,
аз крещя... Ти ме чу може би.
Аз и ти сме до гроб разделени
и оплетени в чужди съдби.
Аз и ти – ветрове разпилени, ...