И, все пак, как смееш да си идеш,
без да си бил тук и миг дори?
Как смееш от ръцете ми кървавата роза да изтръгнеш,
розата, по която капят моите сълзи?
Нима си толкова безчовечен и студен, ...
Сега си там и може би се смееш
на всички, които те боготворят.
Не ти стискаше да живееш
и да останеш на този свят.
Сега щастлив ли си, когато всички страдат? ...
Не ми се спира. Искам още малко
да ровя с шепи пухкавия сняг.
Животът ми е шеметна пързалка -
летя надолу. И след малко пак.
И с ужас див косите ми се веят ...
Нощта днес тропа на вратата ми и настоява,
а само час до пълнолунието й остава.
Нощта е жадна за любовни ласки,
нощта пак будна чака,
окъпана от блясъци и от завидни краски. ...
Остави ме още малко да те гледам
искам да запомня твоето лице
искам като си отидеш да съм сляпа
и последното което видя да си ти
Остави ме да те гледам още малко ...
Запитах се, защо съм тук, на таз земя?
И отговор си дадох аз едничък...
За да обичам и да съм богат със обич!
Да знам, че в мене се заричаш!
Да те повикам с нежния си глас ...
Аз всеки ден те търся и те намирам,
понякога си нервен, друг път - смирен.
И всеки път във теб откривам,
по-хубавата част от мен...
Обичай ме - умислена, игрива, нежна, ...
Нахлуваш във кръвта ми безпощадно.
Превземаш всичко в щурма си на мъж.
Помиташ, окупираш и заграбваш...
Една красива и желана женска смърт.
Говориш ми. Зовеш ме. Аз те чувам... ...
Боже мой, пак сме двамата само със теб.
Във сумрака, потънал в молитва,
аз те викам. Ти чуваш ли? Сигурно не.
Или, може би, пак ме изпитваш.
Хайде, давай! Изпитвай ме! Но ще съм прав. ...
Ти беше онзи...
Ти беше онзи, за когото мечтаех.
Ти беше човекът, който до болка желаех.
Мъжът, който ме направи щастлива.
Този, заради който и океана бих прекосила. ...
В лунната нощ очи не затваряй,
гледай колко красиви звезди,
всяка иска до теб да застане,
но пред теб ще бледнее, нали?
Ти отдавна над тях си застанал - ...
Тиха молитва в мен изкрещя,
молеше за невинност и доброта.
Дори тъгата по-силно заехтя
за светлината на мрачна красота.
Сърцето запя песен за отчаяние, ...
Денят му обещавал сладост лепкава,
с която жажда нова се усилва.
Човек жадувал по-голямо щастие,
и бягал от химерни блянове, кошмарни...
Светът му обещавал вечност някаква ...
И само нощем, щом аз там излизах,
ме замеряха с глупави поздрави,
умни ласки - далечните бризове,
стенеха днес над другия остров.
И тъжно беше ми, чувствах аз болка, ...
Кажи, ще ми отвориш ли вратата,
ако почукам в някоя тъмна нощ,
край теб да разлюлея тишината,
спокойствието, скъпия разкош?
Заради мен, премръзнала и жалка, ...
Накрая на света ме чакаш ТИ,
такъв изстрадал, както те сънувах.
Държиш в ръцете меч и щит,
с болка, кръв и с любов пропити.
Стоиш едва, люлеейки се тежко, ...