Ще преодолея този трап и тази болка,
повярвай ми ще стигна надалеч.
Защо очите ти се смеят - аз съм ловка,
не вярваш ли? Опитай ме - късмет.
Ще ти горчи от сладост в устните ми влажни ...
Седя объркана от своите мисли
и се чудя къде се къса нишката,
когато потъвам в заблуди и измами,
когато загубвам пътеката между треви и дъбрави.
Загърбих цялата си гордост и пристрастия, ...
Не те бленувах и не те мечтаех.
Аз теб те изживях...
По криволиците в житейските пътеки
вървеше нежна ти, до тебе влюбен аз вървях...
Ръцете вплели в страстите горещи, ...
Мразя студеното утро на сивия ден,
което облачно и в синьо се променя.
Мразя го, защото то е като мен.
Променливо, както морето се променя.
Не понасям смяната на настроения. ...
Къде отиде ти? Защо така избяга?
Премина през гората сам.
Самотна, цяла вечер плаках и те чаках,
сгушена без своята любов и блян.
Не ме обичаш? Иска ми се да не вярвам. ...
За тебе бих свалил дори звездите,
за теб бих преплувал аз водите.
За теб аз със зъби бих се борил,
за тебе всичко на света бих сторил.
Без тебе тъжна е дори луната, ...
Гузен ти пред мен стоиш
и с неуверен поглед гледаш,
изглежда мислиш си за нея и тъжиш,
ала не искаш с мене да споделяш.
Вървиш замислен, а дали броиш ...
Какво ти пука всъщност тишината,
горчилката на хапчето за сън,
задушната прегръдка на мъглата,
забитият в душата остър трън?...
Защо наричаш бурята - приятел ...
Извисяваш се в своето царство
на трон изкован от болка и страх -
цар на безгранично коварство,
властелин на човешкия грях...
Поиска едно - душата ми клета. ...
Това е моята съдба
Свободна и сама - това е моята съдба.
Жена на любовта и отново пак сама.
Домът ми е заслон за всички грехове
на влюбените зверове, а аз съм жрица ...
Една жена дошла от километри,
загърбила семейство, роден кът.
Преминала през много перипетии,
сама проправяла си собствен път.
Сама чертала своята съдба, ...
Понякога, на тази бурна неприязън
и аз смирен и горд се подчинявам.
Защото ти за друг крилете си отряза...
Ала намирам начин да се примирявам -
и в обичта към теб, необуздана, ...
Ти си жената, дала ми живот!
Не ме изоставяй точно сега!
Ти си жената, отгледала ме с толкова любов
и загубата твоя не бих могла да понеса!
Не ме оставяй сама! ...
В уютна работилничка до нас
работеше цял ден мосю Парнáс,
той везаше старателно книгú -
с корица твърда, със метал в ъгли,
понеже много работа била - ...
Брат, логиката женска за мен е непонятна.
Мъжът след нея тича, от него бяга тя.
Той тръгва си от нея – тя вика го обратно.
Той стих й посвещава, купува й цветя,
но тя не се усмихва, тъга лежи в очите. ...