Poetry by contemporary authors
НЕчовешката ръка 🇧🇬
Рояк мънички искри
в огнен звяр се претворяват.
Остри езици змийски
живота горски задушават. ...
Раздяла 🇧🇬
На нашата Любов до края вярна бях.
Уви, без отклик! Туй вечно ли ще трая?
И да треперя като лист във буря? Не!
Сега върви си! ...
Защото 🇧🇬
понякога значи?
Защооо?!
Не понеже защото,
но понеже обаче. ...
Искам нещо тихо да ти кажа 🇧🇬
На Мариники
Колко си земна и колко си истинска!
Истински са и твоите с ...
* * * 🇧🇬
и пълзящи сенки се надигат в тъмното...
Въпроси, изповядани пред вечерта.
Коя съм аз и накъде вървя?
По правилния път ли днес съм тръгнала? ...
Честит рожден ден, сине! 🇧🇬
В календара празникът е личен,
но бъди с приятели, не с мен,
въпреки че много те обичам.
Зная, сине, вече си голям ...
* * * 🇧🇬
Обичаш и мразиш, и ето, че пак
съдбата възпира тоз шеметен бяг,
и сграбчва те здраво в клещи стоманени,
и злобно просъсква “Падни на колене!” ...
Принцът на приливите... 🇧🇬
оставяш само погледи, въздишки...
И няма песен с мелодия,
а стиховете ми...
- те ще са излишни. ...
В моя малък свят... 🇧🇬
В моя малък свят има един,
за който аз живея и за него от сърце копнея!
Един, за който от душата си пея и се смея!
За него аз мечтая и то до края! ...
Без обич 🇧🇬
Сърцето отдавна живее без обич,
сърцето, пропито от вечна тъга,
да търси не спира отминала зима,
намира я, тя по-студена от мрак. ...
Случка с кучка 🇧🇬
и някой за г*за ме бара.
Обръщам се и виждам там
жена със сочен кръшен стан.
Хареса ми, то беше неизбежно, ...
Котка, с име на жена 🇧🇬
пухкава, красива и добра.
Да се сгушва в думички любовни,
щом усети галеща ръка.
Да отвръща с мъркане щастливо ...