Какво ти пука всъщност тишината,
горчилката на хапчето за сън,
задушната прегръдка на мъглата,
забитият в душата остър трън?...
Защо наричаш бурята - приятел ...
Извисяваш се в своето царство
на трон изкован от болка и страх -
цар на безгранично коварство,
властелин на човешкия грях...
Поиска едно - душата ми клета. ...
Това е моята съдба
Свободна и сама - това е моята съдба.
Жена на любовта и отново пак сама.
Домът ми е заслон за всички грехове
на влюбените зверове, а аз съм жрица ...
Една жена дошла от километри,
загърбила семейство, роден кът.
Преминала през много перипетии,
сама проправяла си собствен път.
Сама чертала своята съдба, ...
Понякога, на тази бурна неприязън
и аз смирен и горд се подчинявам.
Защото ти за друг крилете си отряза...
Ала намирам начин да се примирявам -
и в обичта към теб, необуздана, ...
Ти си жената, дала ми живот!
Не ме изоставяй точно сега!
Ти си жената, отгледала ме с толкова любов
и загубата твоя не бих могла да понеса!
Не ме оставяй сама! ...
В уютна работилничка до нас
работеше цял ден мосю Парнáс,
той везаше старателно книгú -
с корица твърда, със метал в ъгли,
понеже много работа била - ...
Брат, логиката женска за мен е непонятна.
Мъжът след нея тича, от него бяга тя.
Той тръгва си от нея – тя вика го обратно.
Той стих й посвещава, купува й цветя,
но тя не се усмихва, тъга лежи в очите. ...
Целувки и сълзи се преплитат в едно,
сърцето тупти неуморно.
Страх се поражда от тях
опитва всичко да превърне в грях.
Душа на рамото ми си почива. ...
Казват, всичко било кръговрат.
На света, в който влюбен си тичал,
ще се върнеш - на мравката брат.
Или звяр, или някаква птица.
Хех! Нарамил кубичето пръст - ...
Недей заключва мислите в окови.
Не ги оставяй миг без светлина.
Заключени, превръщат се във роби,
покорни, но с фалшива доброта.
А свободата в нас е тъй незрима, ...
Неутолена съм, и някак недоискана,
прескочих си мечтите, за да тичам,
задъхана, очакваща, достигнала
до себе си. Но още те обичам.
Неутолена съм, а всичко пресуших, ...