Poetry by contemporary authors
Случайна среща 🇧🇬
дали ще ме познаеш?
Ще спреш ли?
Ще ми подадеш ли ти ръка?
Ще си спомниш ли за времето, когато ...
Демонът в теб се всели 🇧🇬
духът в тялото ти се завръща.
Събужда те от съня и нищетата,
в която живееш, те обгръща.
Взираш се в невидимата светлина, ...
Един живот си отива... 🇧🇬
още един смях притихва,
още едно сърце спира да пулсира,
една душа отново си отлита...
И следва порой от сълзи, ...
Малки парченца любов 🇧🇬
докоснеш ли я, тя ще потрепери,
ще зазвъни, а после ще се скъса
и пулса ми до края ще отмери.
Ще зная, че остава още малко, ...
* * * 🇧🇬
- Тогава днес на наивността си се вричам!
- Толкова мъчно е да обичаш...
- Тогава нека на мъки вековни без край да се обричам!
- Толкова глупаво е да обичаш... ...
Чашка сбръчкано-безцелна капчица любов 🇧🇬
Аз и моята приятелка- СЪЛЗАТА...
Просто на по чашка пияна болка...
Отново галим се нежно,
сгушени една в друга, ...
Полет 🇧🇬
някъде по пътя…
ще го намеря,
даже и сама!
Сълзите си изтривам, ...
... (само крачка... е нужна) 🇧🇬
... е нужна
животът е страх
потреперва
със нашето тяло ...
Многоточково 🇧🇬
с която да си спомня, че е минало.
(по малките усмивки те познах
и онзи поглед, дето ражда зима.)
Но чакай, да си спомня тишината, ...
Есен 🇧🇬
и превърна се бавно в черно-бял зимен филм.
Парапета на двора кристалчета скриха
и се плисна конякът във стария скрин.
Съживи се уютът на тихата къща, ...
Неразбрана 🇧🇬
Нищо че за мен не мислиш вече ти
Нищо че очите ти в нечия друга душа се взират
Надеждата винаги остава
Надeждата винаги остава ...
Рана 🇧🇬
От допира на твоите ръце изгарям
и цялата съм рана.
Да ме лекуват искам същите ръце.
Без тях не мога цяла да остана. ...
Трудните промени 🇧🇬
е мисълта, че той е само един
и в него липсва най-вече любов,
която един с друг да делим.
Овълчени нижем обиди; ...
Да полетя 🇧🇬
Искам да съм като птиците в небето,
за да полетя,
за да видя аз света.
И макар че никой няма да ме види, ...