Не исках да бъда за тебе поредна,
не исках да спираш, сякаш съм гара съседна.
Не исках да бъда засечка във плана,
а исках да бъда в сърцето желана.
Не исках да обичам ...
Ако някой ден угасне слънцето,
аз ще видя светлината в твоите очи
и ще потърся топлина в сърцето ти.
Ако някой ден заглъхне всичко
и сляпа тишина обсеби дните ни, ...
Сърцето ми се луташе бездомно
без ласка, без подслон, без топлина,
изгря тогава нежно във съня ми
най-прелестният образ на Жена.
С коси от свила, с очите на кошута, ...
Сутрин будиш се, поглеждаш,
виждаш на стената огледало ..
Това ти ли си? Блуждаещият ти поглед
или детството ти отлетяло ?
Излизаш, отново чуваш плачещо дете, ...
А после до насита ще се давя
и устните ми ще крещят – Спаси ме!
Затънал във библейското ти бяло,
живота си навярно ще проклинам,
че толкова ужасно е отлагал ...
Далече от познатата поезия,
живея в моя собствен кът,
надявах се на мъничка амнезия,
от калната пътека си създадох път.
Вървях по пътя, който си направих, ...
Когато... пределее ми от тъмнината,
от грохота на думи-чукове,
отивам на сърцето в тишината
и, сгушена, очаквам съмване.
Когато... ми загорчи от предателство, ...
Някой пие бира със водка.
Аз я смесвам със самота.
Даже от нея замезвам, вместо сельодка
и запълвам не коремната, а душевната празнота.
Тя, душата ми, често, като хастар се обръща ...
"Не отминавай никое "обичам те""*...
Това е твое верую, нали?
А аз съм на обратната страна на чувството,
затуй горя, залитам, падам и боли.
А бяха дни на радостна заблуда. ...
Боже, как ужасно ми липсваш!
Няма те - с камера сивотата да записваш.
Желанието да те видя тъй брутално ме изгаря.
Знаех, че може адски болезнено да се опаря.
Боже, как ужасно ми липсваш! ...
От стихчета ми знам, че няма смисъл.
Язък за хляба, дето съм го ял.
Не се сърди, че много съм написал.
Какво да правя, много съм живял.
Животът си отиде, аз останах. ...
Безсънни нощи, мечти разпилени,
сълзи от обида, горчиво мълчание,
посока не виждам, дочувам стенание
и вопъл по тебе, изгарящи рани...
Обичам те дълбоко в сърцето си, ...
Пъзелът на моето сърце ще можеш ли да подредиш?
Ще можеш ли да върнеш времето назад?
Хиляди частици разпръснати на парченца.
Това ли е сърцето ми ?
Отговори! ...
Поглеждам в сянката си и бягам от нея.
Всичко е нищо и всичко е нещо безгласно.
Говоря и сипя надежди във свята пустиня,
защото, все пак, на мен не ми е ясно...
Не може ли да съм нормална? Кажете! ...
В един прекрасен ден, едно далечно лято,
незабравимо като твоите очи
аз те открих, момиче мое свято –
стоеше ти сред ароматните треви.
И тъй красиво, тъй по детски чисто ...