С пролет се завръщам нарисувана...
Моето легло е сред цветята
и сред славееви песнопения,
с обич напоено е, и с орис свята.
В корен се завръщам да битувам, ...
Безброй звезди ли пак ще се покажат
в нощта, настъпваща се в края на деня?
Дали душите пак ще замечтаят,
или ще се отпуснат във съня?
А там, в безкрая, има и душица, ...
И пак за тебе мисля мисля мисля
Дали дори се сещаш ти за мен
Не зная и не мога аз да го измисля
Но иска ми се да си променен
Да дойдеш с радост и усмивка ...
Като просяк скитам
в свят на пошлост и безволност,
познал що е то - любов, тъга и волност.
Искам да виждам надалеч,
а не да гледам себеподобни как се изяждат. ...
Разголеното пъпче на Младостта...
Младостта покрай мен вдъхновено премина
с разголено пъпче и сластни бедра...
Подир нея, видях, се обръщат мнозина!...
И аз се загледах... Но какво от това?... ...
Грозотийо стара, твоето рождение
само някой мъртъв цар го помни.
Но желано, красиво си ти забавление
за мнозина, желаещи ръцете ти подли.
И толкоз векове не спала, а си крала, ...
Не бързам... обичам те бавно и нежно...
На гребена на страстта те люлея с ръце.
Давам ти океани от ласки безбрежни.
В сладки мъки се стапя твойто лице.
Не бързам... засега... мъча те още... ...
Тази нощ покривите ще отпият от дъжда,
утре керемидите ще светят във червено.
Ще се огледа в тях една усмихната звезда
и ще обгърне с топлина небето наранено.
Луната ще се свие тихичко и сърповидно, ...
Мога да обичам, не мога да ревнувам,
не искам да се вричам и на тъмничар с окови да приличам.
Искам просто да обичам, да се смея и да пея,
за слънцето и радостта да живея,
луната да е спътник в моите нощи ...
Ако всичко свърши, ще ме потърсиш ли?
Някъде, където ще съм само аз?
Ще ме догониш ли, ако пожелая да избягам?
Ще ме спреш ли, ако тръгна забързана?
Ще ме спреш ли? ...
Без и със
Категорични противоположности в цялото,
но мислим, че имаме просто различна любов.
Пилеем мечтите, копнеем по бялото,
а после ридаем... над един послеслов. ...
Обрече ме на себе си завинаги.
Как окова очите ми, сърцето ми,
ръцете ми, във тъмното изстинали?
Душата ми заключи някак в себе си.
А тази безнадеждност пред вратата ми ...